Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— А! — каза Ришельо, усетил в душата си нова рана. — Става дума за командване на военна част.
— Господин Дю Бари малко преувеличава може би — вметна херцог Д’Егийон.
— И каква част ще ръководите?
— Кралската гвардия.
Ришельо отново почувства, че бледността залива сбръчканите му бузи.
— О, да! — каза той с безкрайно тъжна усмивка. — Да, това е толкова малко за един толкова очарователен човек. Но какво да се прави? Дори и най-красивата жена на света не може да даде на мъжа нещо повече от онова, което има, пък била тя и любовницата на краля!
Сега беше ред на Д’Егийон да пребледнее. Ришельо потупа племенника си по рамото и му каза:
— За щастие вие сте получили и обещание за скорошно назначение. Приемете най-искрените ми поздрави, херцог… Вашите способности и старанието, което ще вложите при изпълнението на длъжността, оправдават вашето щастие и късмет… Сбогом, имам работа. Не ме забравяйте, когато проявявате благосклонност, скъпи ми министре!
— Вие — това съм аз, аз — това сте вие! — отговори кратко Д’Егийон.
И като се поклони на чичо си, той излезе с присъщото му достойнство. Така той се измъкна от едно от най-трудните положения, в които осеяният му с мъчнотии живот някога го беше поставял.
Маршалът се въртеше развълнуван и възбуден около креслото си. Имаше вид на човек, който търси нещо, но не го намира.
— А, графиньо, вие ще ми платите за това — мърмореше си той.
— Маршале — каза Жан тактично, — ние четиримата ще образуваме снопа съчки, за който в древността са казвали, че е непобедим! Нали знаете за какво говоря?
— Ние четиримата ли? Скъпи господин Жан, как смятате, че е възможно това да стане?
— Сестра ми притежава могъщество, Д’Егийон — власт, вие — мъдрост, а аз — бдителност!
— Много добре! Много добре!
— Само някой да се опита да докосне дори с пръст сестра ми! Ще се боря срещу всичко и всички!
— По дяволите! — каза Ришельо, чийто мозък щеше да се пръсне от мисли.
— О, само да се появят сега съпернички! — викаше Жан, опиянен от плановете си и от великите си хрумвания.
— О, ето! — каза Ришельо, като се удари по челото. — Ами сетих се нещо. При това намирам идеята ви за нашия съюз възхитителна.
— О, нали?
— Поддържам я изцяло и ще участвам в този съюз с всички сили!
— Браво!
— Дали Таверне живее заедно с дъщеря си в Трианон?
— О, не — в Париж.
— А дъщеря му е красива, много красива, виконте.
— Дори да беше красива като Клеопатра или като сестра ми… все едно, не се страхувам, защото ние вече сме в съюз — ние, четиримата!
— Май казахте, че Таверне живеел в Париж на улица „Сен Оноре“?
— Не съм казал улица „Сен Оноре“. Той живее на улица „Кок-Ерон“. Имате ли някаква идея как да накажем Таверне?
— Да, мисля, че имам идея, виконте.
— Вие сте безценен, съвършен човек. Ще ви оставя, за да разбера какво се приказва из града…
— Сбогом тогава, виконте… А! Между другото вие не ми казахте кои влизат в новия кабинет…
— О, прелетни птици: Тере, Бертен и не знам кой… И накрая мястото на Д’Егийон, чието назначаване засега се отлага.
Жан излезе. Влезе Рафте. Той беше чул всичко и знаеше какви мерки трябва да вземе — сега, когато неговите подозрения се бяха оправдали. Той не каза нито дума на господаря си, защото го познаваше твърде добре.
Рафте дори не повика камериера, а сам разсъблече херцога. После му помогна да отиде до леглото си.
Преддверието беше пълно със забързани прислужници, които чакаха заповеди. Рафте хвана за ръка и дръпна настрани личния камериер на Ришельо и му прошепна:
— Грижи се добре за господин маршала. Той страда. Тази сутрин е имал голямо пререкание… Наложило се е да не се подчини на краля…
— Да не се подчини на краля ли! — извика ужасеният прислужник.
— Да. Негово величество му е предложил министерски пост и му е изпратил назначението. Маршалът обаче узнал, че това е станало с посредничеството на госпожа Дю Бари, и е отказал! Но все пак ударът е бил тежък. Господарят ни е болен. Грижи се добре за него!
Четвърт час по-късно целият Версай беше научил за достойното държание и патриотичното себеотрицание на маршала. А Ришельо в този миг спеше дълбоко, без да знае нищо за популярността, която му беше създал неговият секретар.
91.
Вечерята за двама у господин дофина
Същия ден в три часа следобед госпожица Андре дьо Таверне излезе от стаята си, за да отиде при дофината, която имаше навика да й се чете преди вечеря.