Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— О, не се съмнявам в това! Но с този удар ще предизвикате недоволство…

— Нима хората не ме обичат?

— Вас ли? Има хора — за, има и против, но той… него го мразят!

— Него ли? — попита Ришельо изненадан. — Кого?

— Да, мразят го! — прекъсна го Жан. — Съдът ще се разбунтува! Става същото както при Луи XIV! Отново смазват Съда!

— Ама за какво става дума, обяснете ми…

— Всичко се обяснява с омразата на съдебните заседатели към преследвача им. Но няма значение, херцог, хубаво направихте, че го накарахте да дойде навреме.

— Но кого съм довел, виконте, кого? Ужасно съм притеснен и не разбирам нищо от това, което ми говорите…

— Но аз ви говоря за Д’Егийон, за вашия племенник!

— А! Разбирам… Искате да кажете, че той ще ми помага, нали?

— Ще помага на всички ни. Знаете ли, че е в най-добри отношения с Жанет?

— А вие откъде знаете?

— Ами нищо по-лесно от това… Жанет е най-голямата поспалана… Тя рядко става от леглото преди девет или десет часа, понякога става и в единадесет…

— Добре. И какво?

— Ами беше най-много шест сутринта, когато видях каретата на Д’Егийон да потегля от Люсиен…

— В шест часа ли? — попита Ришельо, като се усмихна.

— Да.

— И това е станало тази сутрин? Тази сутрин!

— Да, в шест часа сутринта. Да не би да си мислите, че е станала толкова рано само за да приема! Тя е луда по него! По скъпия ви племенник!

— Да, да — каза маршалът, като потри ръце. — В шест часа… Браво, Д’Егийон!

— Сигурно аудиенцията е започнала в пет часа! Та това е още среднощ! Твърде невероятно…

— Чудесно! — повтори маршалът. — Наистина е чудесно, скъпи ми Жан!

В мига когато маршалът си потриваше с най-голяма радост ръцете, в салона влезе Д’Егийон.

Племенникът се поклони на чичо си толкова съчувствено, че видът му беше достатъчен на Ришельо, ако не да разбере цялата истина, то поне да отгатне по-голямата част от нея.

— Ама аз съм бил голям глупак — прошепна той, като сподави една въздишка. — Е, Д’Егийон?

— Е, господин маршал?

— Това е жесток удар срещу Съда — каза Ришельо, като повтори думите на Жан.

Д’Егийон се изчерви.

— А! — каза той. — Значи вие знаете?

— Господин виконтът ми разказа всичко. Дори ме уведоми за ранното ви посещение тази сутрин в Люсиен, още преди да съмне… Вашето назначение е чест за моето семейство, истински триумф.

— Вярвайте в най-искрените ми съжаления, господин маршал.

— Какво, по дяволите, говори той? — попита Жан, като скръсти ръце.

— Ние двамата разбираме за какво става дума — прекъсна го Ришельо.

— Вие да, но аз нищо не разбирам. Съжаления ли… Аха, защото няма да го назначат за министър веднага, аха… да… разбирам. Много добре.

— Аха, значи ще има и interim194 — прошепна маршалът, в чието сърце се промъкна надеждата, този постоянен спътник на амбициозните и влюбените.

— Да, господин маршал, ще има interim.

— Да, но докато господинът чака — провикна се Жан, — той е прекрасно възнаграден! Той ще бъде най-красивият военачалник във Версай!