Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Господин Дьо Ришельо заговори за философия и за театър. И двете теми бяха неприятни за уважаемата херцогиня.
Дофината обичаше изкуствата и особено театъра. Тя дори бе намерила пълен костюм на Клитемнестра за госпожица Рокур. Ето защо тя слушаше господин Дьо Ришельо не само със снизходителност, но и с интерес.
Тогава нещастната придворна дама, напук на целия етикет, започна да се върти нервно на столчето си, да се секне шумно и да върти глава, без да обръща внимание на облака пудра, който при всяко нейно движение забулваше челото й така, както снегът покрива Монблан при всеки повей на северния вятър.
Но не беше достатъчно човек да забавлява дофината, трябваше и да се харесва на дофина. По тази причина Ришельо изостави театъра, към който наследникът на френската корона никога не бе изпитвал особена симпатия, и заговори за философия. Той говори за англичаните с такава страст, каквато бе вложил Русо, за да облее с живителна струя героя си Едуард Бомстън196.
Докато ухажваше светски господарите на дома, Ришельо търсеше с очи някого, когото явно бе разчитал да срещне тук, но усилията му бяха напразни. Изведнъж сводът се разтресе от звука на глас, идващ чак от входа. Думите му бяха подети от стоящите в преддверието прислужници, а после — от лакеите, разположени по самото стълбище, които известиха: „Кралят!“
При тази магическа дума госпожа Дьо Ноай подскочи така, сякаш стоманена пружина я беше изхвърлила от столчето й, а Ришельо се надигна бавно, с движение на опитен придворен. Дофинът избърса припряно устата си със салфетка и се изправи, като се обърна с лице към вратата. А госпожа дофината се отправи към стълбището, за да посрещне бързо краля и да го поздрави с добре дошъл в дома й.
92.
Косите на бъдещата кралица
Кралят все още държеше ръката на госпожица Дьо Таверне. Щом стигна до преддверието, той направи такъв дълбок и продължителен поклон, че Ришельо можа да се наслади на грациозността му, а и да се запита за коя щастлива простосмъртна е бил предназначен. Много скоро го разбра. Луи XV пое ръката на дофината, която беше видяла всичко и бе познала Андре.
— Дъще — каза кралят, — идвам просто така, без официалности, да вечерям с вас. Прекосих целия парк, по пътя срещнах госпожица Дьо Таверне и я помолих да ми прави компания.
— Госпожица Дьо Таверне ли?! — прошепна Ришельо почти замаян от това, което чу. — Честна дума, какъв късмет имам!
— Излиза, че аз не само няма да се скарам на госпожицата, че закъсня — отговори любезно дофината, — но и ще й благодаря, че е довела при нас Ваше величество.
Андре се изчерви като череша и се поклони, без да отговори.
„По дяволите! Тя наистина е красива! — каза си Ришельо. — Значи този смешник Таверне не е казал нищо невярно за нея или нищо, което тя да не заслужава.“
Докато се хранеше, кралят, въпреки че беше с гръб към вратата, сякаш търсеше нещо или по-скоро някого.
Госпожица Дьо Таверне, която не се ползваше от никакви привилегии, тъй като положението й при госпожа дофината не беше твърде изяснено, не бе в трапезарията. След като се поклони дълбоко на краля, тя беше отишла в стаята на госпожа дофината, защото там, веднъж-дваж, след като господарката й си беше легнала, я беше помолила да й почете. Дофината разбра, че кралят търсеше красивата й компаньонка.
— Господин Дьо Коани — обърна се тя към млад гвардейски офицер, който беше застанал зад краля, — поканете госпожица Дьо Таверне да влезе. С позволението на госпожа Дьо Ноай тази вечер ще нарушим етикета.
Господин Дьо Коани излезе и миг по-късно въведе Андре. Тя влезе, цялата трепереща, защото не разбираше на какво се дължат трупащите се едно връз друго необичайни благоволения.
— Седнете ей там, госпожице — каза й дофината, — до госпожа херцогинята.
Андре плахо седна на столчето. Тя беше силно смутена, че е проявила дързостта да се настани на една крачка от почетната дама на дофината. Херцогиня Дьо Ноай й хвърли такъв унищожителен поглед, че бедното дете се отдалечи от нея поне с още три-четири стъпки като опарено. Крал Луи XV я наблюдаваше и се усмихваше.
„Аха! — мърмореше херцог Ришельо. — Няма никаква нужда да се намесвам. Нещата се уреждат от само себе си.“ Кралят се обърна и втренчи очи в херцога, който се беше подготвил и издържа погледа му.
— А, добър вечер, господин херцог — поздрави кралят. — Разбирате ли се добре с госпожа Дьо Ноай?
— Сир — възрази маршалът, — госпожа херцогинята винаги ми е оказвала честта да се отнася с мен като с лекомислен човек. Аз съм премного щастлив от честта, която Ваше величество оказва на моето семейство!
196
Едуард Бомстън — герой на Русо от „Новата Елоиза“ — бел.прев.