Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Този досадник вървеше бавно, с премерена крачка. Държеше главата си вдигната високо, стискаше шапката си под дясната мишница, а лявата му ръка беше опряна върху шпагата. Мъжът носеше дреха от кадифе, която се подаваше изпод зибелинова наметка. Той крачеше леко, а красивите му и изящни крака издаваха благородния му произход.
Благородникът забеляза Андре и видът на младото момиче несъмнено му се понрави, защото той ускори крачката си с очевидното намерение да отиде на алеята. Като видя този човек, Жилбер избяга като подплашен кос и се скри в смрадликата.
Андре чу стъпките на непознатия и се отдръпна, за да даде възможност на мъжа да мине, а щом той отмина, погледна към него. Благородникът също я погледна, при това много внимателно, и дори се спря, за да я разгледа по-добре.
— А, госпожице — каза той с любезен глас, — накъде сте се запътили?
При звука на гласа му Андре вдигна глава и видя на тридесет крачки зад нея двама гвардейци, които се придвижваха бавно. После забеляза, че под кожената наметка на мъжа, който я бе заговорил, се подава синя лента. Бледа и уплашена от тази неочаквана среща и от любезното отношение към нея, тя се поклони ниско и прошепна: „Кралят.“
— Госпожице — каза Луи XV, като се приближи, — не виждам добре и съм принуден да ви попитам как се казвате.
— Госпожица Андре дьо Таверне — прошепна младото момиче.
Гласът й беше толкова смутен и трепереше толкова силно, че думите й едва се чуха.
— Отивам да намеря Нейно височество, тя ме очаква.
— Госпожице! Аз ще ви отведа при нея — поде Луи XV. — И аз по съседски също отивам да посетя дъщеря ми! Бихте ли приели ръката ми, щом така и така пътят ни е един и същ?
Облак заигра пред очите на Андре, после проникна във вените й и кипналата кръв обля сърцето й — ръката на краля, върховния господар, беше чест за бедното момиче, неочаквана слава, невероятно благоволение — привилегии, за които можеше да й завиди целият двор. Ето защо случката й се стори като сън.
Можем да уверим читателя, че кралят, който никак не обичаше да върви пеша, избра най-дългия път, за да отведе Андре в Малкия Трианон.
Те закъсняха и не откриха дофината на мястото, където се надяваха да я заварят. Мария-Антоанета току-що си беше тръгнала, защото не искаше да кара дофина да я чака — той имаше навика да вечеря между шест и седем часа. Нейно височество пристигна навреме и видя, че дофинът — точен както винаги — бе застанал на прага на салона, за да може възможно най-скоро да се озове до масата — веднага щом церемониалмайсторът съобщеше, че вечерята бе сложена. Дофината бързо хвърли мантията си в ръцете на една камериерка, весело улови ръката на дофина и го поведе към трапезарията. Върху масата блестяха приборите, предназначени за двамата знатни домакини.
Дофинът и дофината седнаха от двете страни на масата, по средата, и оставиха свободно почетното място, тъй като напоследък кралят се появяваше неочаквано и никой не сядаше там дори когато имаха много гости.
Зад стола на дофината, оставила достатъчно място, за да могат прислужниците да минават, седеше госпожа Дьо Ноай. Стойката й беше изправена, а лицето й изразяваше цялата изисквана от случая любезност.
До госпожа Дьо Ноай се бяха наредили дамите, които било поради положението си в двореца, било поради проява на благоволение имаха право да присъстват на вечерята на техни кралски височества.
Точно срещу херцогиня Дьо Ноай, наречена от дофината госпожа Етикет, върху едно подобно на нейното столче, седеше херцог Дьо Ришельо.
Първият благородник по тържествата195 и първата дама на Нейно кралско височество госпожа дофината стояха един срещу друг в салона и поради това госпожа Дьо Ноай се стараеше да прекрати разговора, а господин Дьо Ришельо неуморно го подновяваше.
Маршалът беше посетил всички кралски дворове в Европа и от всеки от тях беше заимствал онова, което най-добре подхождаше на неговия тип поведение. Затова, влагайки забележителен такт и строг подбор, той беше усвоил всички анекдоти, които би могъл да разправя, съобразявайки се с положението на сътрапезниците си. Той знаеше какво да каже и на масата на младите престолонаследници, и на интимните вечери у госпожа Дю Бари.
Маршалът забеляза, че дофината се храни с апетит и че дофинът буквално се тъпче. Той предположи, че и двамата нямаше да възразят особено, ако се постараеше да превърне в ад за госпожа Дьо Ноай времето около масата.
195
В задълженията му влизало организиране на спектакли. На френски титлата е жантийом дьо шамбр, нещо като камериер — бел.прев.