Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Давам ви го. Но има и още от рода Ришельо.
— А, да! Д’Егийон!
— Е, а мнението ви за него?
Оставяме читателя да прецени дали в този миг ушите на племенника бяха насочени право към кабинета или не.
— Него би трябвало да мразя повече от останалите. Той настройва всички кресльовци във Франция. Но изпитвам слабост към него и не мога да я преодолея. Той е смел и дързък, а това ми харесва.
— При това — умен човек! — възкликна графинята.
Кралят скръсти ръце и втренчи очи в графинята.
— Но как се случи така, госпожо, че вие ми предлагате подобно нещо сега, когато цяла Франция иска от мен да му отнема титлата херцог и званието пер и да го изпратя на заточение?
Госпожа Дю Бари скръсти ръце на свой ред.
— Преди малко — каза тя — вие нарекохте Ришельо мокра кокошка. А всъщност това име повече подхожда на вас.
— О! Графиньо?!
— Горд сте, че отпратихте господин Дьо Шоазьол, нали?
— Е, не ми беше лесно…
— Да, но се страхувате да нанесете още един удар? По дяволите! Ами че ритнете и с двата си крака! Съдът искаше от вас да задържите Шоазьол. Вие го отпратихте. Сега иска да отпратите Д’Егийон. Тогава го задръжте.
— Нима искате министерство за този сплетник, който скарва всички помежду им?!
— Искам награда за човека, който ви защити, като пожертва достойнството си и богатството си.
— Ах! А откъде идва тази ваша ревностна зашита за Д’Егийон?
— Ревностна зашита ли? Но аз не го познавам. Днес го видях за пръв път и за пръв път говорих с него.
— А, това е нещо друго! Тогава има убеждение. Аз уважавам твърде много убежденията, защото не притежавам такива.
— Тогава дайте нещичко на Ришельо заради Д’Егийон, след като не искате да дадете нищо на самия Д’Егийон.
— На Ришельо?! Никога, по никакъв начин, нищо!
— Тогава — на господин Д’Егийон, след като не давате нищо на Ришельо!
— Какво? Министерски пост?! В момента не е възможно.
— Разбирам… но по-късно… Помислете, той е човек с възможности, мъж на действията е. С Тере, Мопу и Д’Егийон вие ще притежавате един триглав Цербер.
— Лъжете се, графиньо. Ще издържи три месеца.
— Значи — след три месеца! Имам ли думата ви? Засега ще се задоволя с някой подарък.
— Но аз нямам нищо.
— Имате гвардейци, гвардия. А господин Д’Егийон е офицер, военен, майстор на шпагата. Поверете му гвардията си.
— Така да бъде.
— О, благодаря! — възкликна графинята в порив на силна радост. — Благодаря ви!
И господин Д’Егийон чу една звучна целувка, дадена от графинята на краля.
— А сега дайте ми нещо да вечерям, графиньо.
— Ами тук няма нищо. Вие ме уморихте с вашата политика… Моите хора приготвиха речи, фойерверки, но не и вечеря.
— В такъв случай сбогом.
— Искате да кажете довиждане.
— Приличам малко на господин Дьо Шоазьол. Отпращат ме.
— Да, но като ви отпращат, ви обсипват с почести и милувки — каза развеселената графиня, докато лекичко избутваше краля към вратата.
Накрая тя го принуди да излезе от стаята, а той заслиза по стълбите, като се спираше на всяко стъпало и се заливаше от смях. Застанала под колоните в горната част на стълбището, графинята държеше в ръка един свещник.
— Впрочем графиньо — започна кралят, като изкачи обратно едно стъпало, — мисля си… дано…
— Сир?
— Дано бедният маршал не умре.
— От какво, сир? Защо да умира?
— Защото му откраднаха поста под носа!
— Толкова ли сте лош? — попита графинята, като го изпроводи със звънлив смях.
Така Негово величество си тръгна твърде доволен от последния си quolibet193 към херцога, когото действително мразеше.
Когато госпожа Дю Бари се върна в будоара си, откри там Д’Егийон, който беше коленичил пред вратата. Ръцете му се сплетоха умолително, а очите му се впериха жадно в нея.
— О, аз зная всичко. Оттук се чува всичко. Благодаря, госпожо, благодаря ви!
— Мисля, че ви дължах това — възрази тя с нежна усмивка. — Но, за Бога, станете, херцог, ако не — ще повярвам, че имате толкова памет, колкото и ум.
— Така е, госпожо. Чичо ми ви го каза — аз не съм нищо друго освен ваш предан служител.
— Също и служител на краля. Ще трябва да изпълните дълга си към Негово величество. Станете, моля ви.
И тя му подаде ръката си, която той целуна почтително. Господин Д’Егийон също стоеше безмълвен и смутен като нея. Най-сетне госпожа Дю Бари вдигна глава и каза:
— Клетият маршал! Все пак трябва да узнае за поражението си.
193
Quolibet — подигравка, шега, каламбур — бел.прев.