По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— О, така ли! — учуди се Мери Пат Фоли. — И как?
— Ямата беше още на Сайпан31, когато го овладяхме. Обадил се в Пекин, защото търсел къде да се укрие. Цзян го изслушал с абсолютно хладнокръвие. „Каква уговорка? Никаква уговорка нямаше между нас?“ — Шефът на ФБР умело имитираше диалога между двамата лидери, китаеца и японеца. — Повече никога не са разговаряли. Нашият японски приятел сметнал това за нечувано предателство и кръвна обида.
— Не намирате ли нещо подозрително в тази история? — отбеляза Ед Фоли.
— Не — обади се Райън. — През Втората световна война японците, които успяхме да пленим, охотно даваха показания.
— Президентът е прав — потвърди Мъри. — Аз лично разпитах Танака за тази история, а той ми отвърна, че всичко е въпрос на традиции. Ямата искал да се самоубие, и то както подобава на самурай, но те взели всички предпазни мерки. Смъкнали дори и връзките от обувките му. А той така се разлютил, че решил повече да не се съобразява с клетвите за опазването на тайните. Това се оказа по-действащо дори и от най-ловките методи за водене на разпити. Но според всеобщото мнение Цзян е роден дипломат — според думите на Ямата нито една делегация не потегляла, без Цзян да е включен в титулярния й състав — но ние в Щатите никога не бяхме чували за него. Кой знае защо, японците не съхраняват списъци с имената на дипломатите, посещавали страната им. Затова Цзян не е привличал интереса на нашите служби, поне доколкото съм осведомен.
— Аз намерих името му в архивите — рече Мери Пат. — Записан е като Зипо, ала кой може да ни гарантира, че не е фалшиво?
— Дори и да е истинското му име — добави съпругът й, — ние и сега нищо не знаем за техните разузнавачи. Ако ми позволите да боравя с предположения, според мен той е политическа фигура. Защо мисля така ли? Защото успя да уреди едно доста важно споразумение, при това без излишен шум. Техните въоръжени сили още са в състояние на повишена бойна готовност след това споразумение, а в резултат руснаците са пред прага на нервна криза. Който и да е той, едно е извън съмнение — имаме работа с извънредно ловък играч.
— Опита ли всички възможности, за да провериш тази хипотеза? — деликатно подпита Мъри.
Мери Пат смутено поклати глава.
— Нямаме достатъчно кадри в района или поне някой, който да ни върши работа. В Хонконг за нас работи една двойка, съпруг и съпруга, много способни, организирали са малобройна агентурна мрежа. В Шанхай разполагаме с няколко агенти, но те са способни само за операции с локален характер. В Пекин сме завербувли неколцина от министерството на отбраната им, но с ограничени пълномощия. Пазим ги за дългосрочни програми и ако ги включим в тази задача, надали ще можем да ги използваме повторно. Дан, проблемът с Китай е в това, че всъщност не знаем как действа правителството им. Има толкова йерархични нива и всичко е така заплетено, че ни остава само да гадаем. Сигурни ли сте, че знаем дори имената на всички членове на тяхното политбюро?
Телохранителят се казваше Салех. Никога не беше боледувал. За мъже като него не съществуваха непреодолими трудности. Но когато, въпреки очакванията му, неразположението не отслабна, макар и лекарят да му бе обещал, че скоро ще е отново във форма, Салех разбра, че и той като всички е уязвим пред стомашните заболявания. Но нищо не го сломи така, както първите капки кръв в тоалетната. Нима се бе разболял сериозно? С желязно тяло като неговото? Обаче състоянието му се влошаваше с всеки ден и накрая той се престраши. Преди зазоряване напусна вилата с колата и се отправи към болницата. По пътя трябваше да спира на два пъти, за да повръща, с всяка минута силите му се изчерпваха — дори десетината крачки до вратата на колата му струваха неимоверни усилия. Веднага го приеха в спешното отделение. Миризмата на болницата го изплаши — напомняше му за болки и страдания.
Следващият експеримент бе с деветима криминални, които трябваше да се грижат за болните. Казаха им, че са санитари, и ги вкараха в изолационната. Мауди наблюдаваше действията им на мониторите в кабинета си.
Оставаше само да се докаже, че вирусът не отслабва въздействието си при възпроизводителните процеси, и да се потвърди още веднъж, че се предава по въздуха, както бе регистрирано при първата група затворници. Повечето от „санитарите“ изпълняваха нарежданията некачествено и лошо и непрекъснато бършеха изпотените си лица. Може би Аллах щеше да се смили над тях и да прояви милосърдието Си, когато настъпеше последният им час — най-много до десет дни от датата на експеримента.
31
Централният остров от Марианския архипелаг, сцена на японско нашествие в романа „Дълг на честта“ от Том Кланси. — Б.пр.