Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Влязоха в малък салон, където прислужникът, малко изненадан, запали свещите.
После, когато останаха сами, той поде:
— Как да узная истината? Умолявах ви хиляди пъти да говорите. Вие останахте няма, непроницаема, непреклонна, неумолима и ето че днес ми казахте, че сте лъгали. Цели шест години ме оставихте да вярвам в подобно нещо! Не, днес именно лъжете, не знам защо, може би от състрадание към мен?
Тя отговори искрено и убедително:
— Но без тази лъжа щях да имам още четири деца през последните шест години.
Той се провикна:
— Една майка ли говори така?
— Ох! — каза тя. — Никак не се чувствувам майка на деца, които не са родени, достатъчно ми е да съм майка на тези, които имам, и да ги обичам от все сърце. Аз съм, ние сме жени от цивилизования свят, господине. Не сме вече и отказваме да бъдем прости женски, които пренаселяват земята.
Тя стана, но той хвана ръцете й.
— Една дума, само още една дума, Габриела. Кажете ми истината!
— Току-що ви я казах. Никога не съм ви изневерявала.
Той я гледаше право в лицето, така красива със сивите си очи, истински ледени небеса. В тъмната й прическа, в тази непрогледна нощ от черни коси, блестеше диадема, обсипана с диаманти, подобна на Млечния път. Тогава почувствува изведнъж, почувствува някак интуитивно, че това същество не беше само жена, предназначена за увековечаване на расата, но странно и тайнствено произведение на всичките ни сложни желания, напластени в нас от векове, отклонени от тяхната първобитна и божествена цел, тичащи към някаква мистична, едва видима и неуловима красота. Така са създадени някои жени, които цъфтят единствено за нашите блянове, украсени с всичката поезия на цивилизацията — идеалния лукс, — с кокетство и естетичния чар около жената, тази статуя от плът, която съживява както сладострастните трески, така и духовните жажди.
Съпругът стоеше прав пред нея, изумен от това късно и мрачно откритие, което засягаше смътно причината на старата му ревност, без да разбира всичко това.
Той каза най-сетне:
— Вярвам ви. Чувствувам, че в този миг не лъжете, а по-рано действително ми се струваше, че лъжете.
Тя му протегна ръка.
— Тогава ще бъдем ли приятели?
Той взе тази ръка и я целуна, отговаряйки:
— Ние сме приятели. Благодаря, Габриела.
После излезе, загледан все още в нея, учуден, че е все така красива, и усещайки, че в него се поражда странно чувство, може би по-страшно от старата и проста любов!
Ги дьо Мопасан
Продажба
Подсъдимите Брюман (Сезер-Изидор) и Корню (Проспер-Наполеон) се явиха пред съда на Долна Сена, обвинени в опит за убийство чрез удавяне на тъжителката Брюман, законна съпруга на първия подсъдим.
Двамата обвиняеми седят един до друг на подсъдимата скамейка. И двамата са селяни. Първият е нисък, дебел, с къси ръце, с къси крака, червендалест и пъпчив, с кръгла глава, забита направо върху туловище, също така кръгло и също така късо, без помен от шия. Той развъжда свине и живее в Кашвил-ла-Гупил, в кантона Крикто.
Корню (Проспер-Наполеон) е сух, среден на ръст, с прекалено дълги ръце. Главата му е изкривена, челюстта му — на една страна, освен това е кривоглед. Синя блуза, дълга като риза, пада до коленете му, а жълтата му рядка, залепнала за черепа коса прави лицето му състарено, мръсно, посърнало, съвсем противно. Наричат го „кюрето“, защото умее да подражава добре: изпълнява съвършено черковните песни и дори съска като змия. Тази работа привлича посетители в кръчмата му, защото той е кръчмар в Крикто, а мнозина предпочитат „службата Корню“17 пред божията служба.
Госпожа Брюман, седнала на свидетелската скамейка, е мършава селянка, която сякаш винаги спи. Тя седи неподвижно, скръстила ръце на коленете, с втренчен поглед и глупаво лице.
Председателят продължава разпита:
— И така, тъжителко Брюман, те влезли в къщата ви и ви хвърлили в пълно буре с вода. Разкажете ни подробно случая. Станете.
Тя става. Прилича на мачта, както е висока, и с шапчицата си, която покрива като бяло калпаче главата й. Започва да говори с провлечен глас:
— Чушках боб. Те влязоха. Рекох си: „Какво ли става с тях, не са като друг път, намислили са някоя дяволия.“ Дебнеха ме ей така, изкосо, особено Корню, защото е кривоглед. Не обичам да ги виждам двамата, защото вършат поразии, когато са заедно. Казах им: „Какво искате от мене?“ Те не отговориха. Току-речи, се поуплаших…
Подсъдимият Брюман прекъсва бързо показанията й и заявява:
— Бях пил.
Тогава Корню се обръща към съучастника си и добавя с плътен, гърмящ като орган глас:
— Кажи, че и двамата бяхме пийнали и няма да излъжеш.
17
Игра на думи. „Службата Корню“ означава дяволска служба. — Б.пр.