Кралят

– Искаш ли да ти напълня ваната? Душ? Умивалника?

Бет се засмя.

– Просто искам да полежа. Имам чувството, че слизам от увеселително влакче, което се е движило прекалено бързо.

Рот приседна до нея и сложи ръка върху корема ѝ.

– Обичам това.

– Кое?

– Тази окръгленост. – Той се усмихна. – Това е нашето дете.

– И още как.

– Ще ми се да можех да я видя. Снимката.

– И на мен.

– Но и това е прекрасно. – Ръката му описваше кръгове върху корема ѝ, докато се опитваше да си представи как ли ще изглежда синът му. – И е силен.

– Да. Точно като баща си.

– Ето, вземи вената ми. – Той поднесе китката си към устата ѝ. – Моля те.

– О, благодаря.

Зъбите ѝ потънаха в кожата му и макар да я искаше на шията си, Рот си нямаше доверие. Беше превъзбуден и за това обикновено имаше един отдушник… а то нямаше да се случи, докато тя беше бременна. Не. Не и докато синът му бе там вътре…

Жена му сложи ръка върху коравия му пенис… и той едва не изскочи от кожата си.

– По дяволите!

Бет отлепи устни от вената му.

– Нали знаеш, че можем да правим секс.

– А, не. Не.

– Рот, аз не съм болна… пък и сега няма да се тревожим, че ще забременея. – Усмивката ѝ се долавяше във всяка сричка. – С това вече се справи без проблем.

– Наистина го направих, нали?

– Толкова се радвам за това – каза тя и Рот почувства, че докосва лицето му. – И най-вече за реакцията ти.

Е, реакцията му май изненада и двамата.

Рот я милваше по корема и мислеше за онова, което растеше в нея.

– Искаш ли да знаеш кое е най-хубавото от всичко?

– Кажи ми – прошепна тя.

– Ти ми даде нещо, от което дори не знаех, че се нуждая. Това е най-големият дар, който някога ще получа… то сякаш ме допълва там, където дори не знаех, че зеят дупки. И все пак… въпреки всичко това? Любовта ми към теб не е станала по-голяма заради него. Ти си оставаш все така важна за мен, колкото си била винаги. – Той се приведе и положи целувка върху широката ѝ риза… всъщност една от неговите, и колко страхотно беше това, а? – Бях напълно обвързан с теб преди това, ще си остана такъв и след него… завинаги.

– Ще ме накараш отново да се разплача.

– Плачи тогава. И ми позволи да се грижа за теб. Нека се погрижа за всичко.

– Толкова те обичам.

Устните му откриха нейните и той я целуна веднъж, два, три пъти.

– Да. Ти. Се. Връща. А сега довърши това хранене и си почини… а аз ще се погрижа да ти изпратят нещо за хапване.

– Не, моля те – никаква храна. Не точно сега. Твоята сила е единственото, от което имам нужда.

Точно каквото искаше да чуе от устните ѝ, помисли си той.

Седя на ръба на леглото сякаш цяла вечност, докато тя пиеше от китката му. След това ѝ помогна да се изкъпе, изсуши я и я сложи да си легне.

– Само ще си почина малко – промълви тя, унасяйки се, докато капаците се вдигаха за през нощта.