Сага за Австралия

Остров Лорд Хау се падаше, общо взето, по средата на пътя и освен деня, който прекараха край него, времето беше за чудо и приказ. Но пътниците на „Златната дъбрава“ така и не разгледаха този невероятен остров на костенурки, палмови дървета и извисили се върхове на осемстотин километра източно от бреговете на Нов Южен Уелс. Корабът продължи да пори вълните нататък — оставаха им още деветстотин и шейсет километра.

Ричард за пръв път се озоваваше сред най-могъщото от всички морета — Тихия океан, но очакваше той да не се различава от Атлантическия или от чудовищното море без име на юг, между Нова Холандия и залива Ван Димен. Тихият океан обаче се оказа различен. Облегнат на перилата, Ричард стоеше часове наред, загледан в безбрежното ширине, и си мислеше, че водата сигурно е бездънна. Гледана отблизо, сякаш бе пронизана от светлина и на цвят беше тъмносиня, изпъстрена тук-там с кърмъзено. Огромните, но неразпенени вълни люшкаха „Златната дъбрава“, в тях не се мяркаха риби, затова пък бе пълно с какви ли не други морски обитатели: покрай кораба се стрелкаха грамадни костенурки и подскачаха делфини. Кръжаха и едри акули, които подминаваха презрително стръвта по въдиците — бяха ужасно дълги, с перки, щръкнали цял метър над водата. Това бе море по-скоро на гигантските акули, отколкото на китовете. Бе убеден в това до деня, когато бяха обкръжени от левиатани, поели да летуват на юг, докато това невиждано морско същество — „Златната дъбрава“, плаваше през вълните на североизток. По пътя за Нов Южен Уелс Ричард нито за миг не се беше чувствал самотен, сега обаче самотата го мъчеше постоянно. Обясняваше си го с това, че при предишното пътуване през цялото време беше виждал пред себе си издутите платна на десет кораба. А сега насред океана нямаше друг платноход освен техния.