Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Какво приятно пътуване ни чака! — въздъхна Ричард, докато гледаше как натикват жените през предния люк.
„Златната дъбрава“ отплава по изгрев-слънце на втори октомври 1788 година заедно със „Сириус“, после обаче двата кораба се разделиха: „Златната дъбрава“ направи маневра, за да обърне платната така, че вятърът да я понесе на североизток, докато „Сириус“ се възползва от южното течение и пое към нос Хорн, който се падаше на шест хиляди и четиристотин километра източно от тук.
Когато пет дена по-късно корабът наближи остров Лорд Хау, Ричард вече бе разрешил уравнението. Както и подозираше, губернаторът се бе отървал от най-голямата измет. Не непременно защото хора като Мери Гамбъл и Уил Франсис му бяха създавали главоболия. Не, повечето му спътници бяха извадили още по-лош късмет — бяха ги обявили за небуйстващи луди. Само четирима от мъжете отговаряха на изискването — млади, яки, необвързани с брак и влюбени в морето. На остров Норфолк те щяха да карат рибарската плоскодънка. Ричард нямаше и представа защо прехвърлят на острова него — водеха го секач, макар той да не беше такъв. Дали майор Рос не бе доловил, че на Морган му е втръснало от Порт Джаксън? А и да беше доловил, какво толкова? На всички, дори на губернатора, им беше дошло до гуша от селището. Дълбоко в себе си Ричард усещаше, че майорът се отнася към него като към пари, които е заделил й е вложил в банка — за да ги използва в бъдеще. Е, може пък…
Мъже като клетия срамежлив Джон Алън и Сам Хъси наистина си бяха странни птици — или мърдаха като курдисани, или си говореха сами, или стояха прекалено дълго в едно и също положение. Непрокопсаниците веднага биеха на очи: Уил Франсис, Джош Пек, Лен Дайър и Сам Пикет. Някои бяха женени и бяха получили разрешение да вземат и жените си, понеже на единия от съпрузите или и на двамата им хлопаше дъската: Джон Андерсън и Лиз Брус, фанатикът католик Джон Брайънт и Ан Кумс, Джон Прайс и Рейчъл Ърли, Джеймс Дейвис и Марта Бъркит.
Охраната се състоеше от сержант Томас Смит, ефрейтор Джон Гауън и четирима редници пехотинци, но надзорът на кораба беше дотолкова през пръсти, че редник Сами Кинг дори завъртя трогателна страстна любовчица с Мери Ролт, една от откачалките (тя водеше дълги-дълги разговори сама със себе си). Но явно тази приказливост бе някакво временно състояние, защото след като Мери се залюби с редника, въображаемите диалози престанаха напълно. Ричард си помисли, че понякога пътуването по море се отразява изключително благотворно.
За него обаче това пътуване започна зле — Лен Дайър и Том Джоунс го причакаха долу, за да му покажат как се отнасят към каторжници, които си общуват със свободни граждани, за капак и обратни.
— О, я се разкарайте — рече им той уморено, без дори да отстъпва. — Ще ви направя на кайма и с една ръка.
— Ами ако сме шестима? — взе да налива масло в огъня Дайър.
Не щеш ли, към тях се спусна Макгрегър, който лаеше и ръмжеше стръвно, Дайър вдигна крак и изрита псето по задния крак точно когато „Златната дъбрава“ се люшна с все сила. Останалото се разигра светкавично: Джоуи Лонг също се хвърли върху мелето, а трима от общо шестимата нападатели изгубиха интерес към всичко останало освен към стомасите си, които се бяха разбунтували. Ричард изрита Дайър отзад между чатала, Джоуи пък се покатери на гърба на Джоунс и взе да го хапе и дращи, а Макгрегър, който така и не бе пострадал от шута на Дайър, заби зъби в ахилесовото сухожилие на Джош Пек. Франсис, Пикет и Ричардсън си имаха друга работа — скъсваха се да повръщат, което бе само добре дошло на Ричард — той приключи схватката, като натика лицето на Дайър в бълвоча по палубата, сетне тегли с все сила един ритник и по слабините на Джоунс и Пек.
— Гаден съм, когато се бия — рече задъхан, — затова не ви съветвам друг път да ме причаквате и да ми се нахвърляте. Току-виж сте останали без потомство.
След като се увери, че Джоуи и кучето са добре, реши все пак, че е по-разумно тримата да се изнесат заедно с багажа на горната палуба.
— Дано нямате ядове, господин Донован — рече му по-късно той. — Том Джоунс и Лен Дайър посрещат на нож хора с по-особени предпочитания. Ще държим под око и тях, и Пек, Пикет и Франсис. Последният уж им е тартор, а прати Дайър да свърши мръсната работа. Затова и с него шега не бива.