Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Натаниъл Лукас, дърводелец — представи се един от мъжете някъде около трийсетте години, — и жена ми Оливия.
И двамата в семейството изглеждаха разбрани и умни.
— Еди Гарт и жена ми Сузан — представи се друг от мъжете.
— Аз пък съм Ан Инет, икономка на лейтенант Кинг — рече най-възрастната жена и положи ръка върху издутия си корем, сякаш се бранеше.
— Елизабет Коли, икономка на лекаря Джеймисън.
— Елайза Хипсли, работя на нивите — оповести красиво яко момиче, прегърнало закрилнически друга девойка на същата възраст. — А това е най-добрата ми приятелка Лиз Лий. И тя обработва нивичките.
„Прекрасно — помисли си Ричард, — сега поне знам как да се държа с тези двечките, както би трябвало да знае всеки що-годе прозорлив мъж. Елайза Хипсли е ужасена от появата на толкова много нови мъже, значи не е много сигурна в Лиз Лий. А Лен Дайър, Том Джоунс и другата паплач ще има да им налитат и да им въртят номера!“ Той им се усмихна, та да разберат, че в негово лице имат съюзник. Ами имената! Сега от общо седемнайсетте жени на остров Норфолк пет се казваха Елизабет, три — Ан, и две — Мери.
Подобно на повечето други мъже, и самотният морски пехотинец не намери за нужно да се представя.
— Лейтенант Кинг ни нареди да се залавяме за работа — обясни му Ричард. — Прощавайте, но бихте ли ни показали ямата за бичене на трупи.
Жилището на лейтенант Кинг, малко по-голямо от другите, бе кацнало на хълмче точно зад синьо-жълтия морски флаг, до него се мъдреше втори пилон със знамето на Британската империя, и то поклащащо се вяло като първото. Къщата на губернатора вероятно се състоеше от три стаички и от мансардно помещение, а в барачката отзад безспорно се помещаваше кухнята. В селището, изглежда, имаше обща пещ и кухня, ковачница, няколко постройки, които приличаха на хранилище и бяха с размери някъде три на два и половина метра. На друго възвишение на изток се виждаха големи обработвани ниви, закъдето забързаха жените, включително Ан Инет. Сред дърветата между двата баира се възправяха четиринайсет дъсчени колиби с хубави покриви от някакво жилаво дълго растение; стените откъм морето бяха слепи, значи вратите гледаха навътре към острова.
Ямата с трионите се намираше при плажа, в края на полянка, граничеща с боровете — пространството наоколо също беше разчистено от пънове и там бяха накамарени десетки четириметрови трупи, най-малкият от които беше с обхват метър и половина. На Ричард му се прииска неудържимо да поспре и да огледа тия великански дървета, които се очакваше той да набичи на летви и дъски, но не се престраши — заповедта на Кинг беше пределно ясна и пехотинецът, който с половин уста се представи като Херитидж, явно не хранеше топли чувства към каторжниците.
Вероятно за седмица и половина — две Ричард и неопитният му отряд трябваше да набичат достатъчно дървен материал, та да напълнят отсеците на „Златната дъбрава“. Встрани вече бяха наредени купчинка дъски заедно с пръти за къси мачти и нещо като рангоут. Мачтите и рангоутът сигурно бяха за някой от корабите, останали в Порт Джаксън.
Самата яма, където бичеха дървесината, беше обкована с дъски, така че стените да не се срутят — беше дълбока към два метра, широка два и половина и дълга четири и половина метра. На разстояние метър и половина един от друг над ямата бяха сложени два дънера, вдигнати на купчинки чакъл. Върху тях надлъжно над ямата бе сложен ствол с вече обелена кора и забити клинове, но никой не го режеше и Ричард не видя наоколо жива душа. На дъното на ямата той намери заметнати със старо платно пет триона с различна дължина, от два и половина до четири метра.
При него дойде Натаниъл Лукас.
— Не съм се натъквал на въздух, който да разяжда повече от този тук желязото и стоманата — отбеляза той и скочи вътре в ямата при Ричард, който тъкмо махаше платното. — Колкото и да ги пазим, тия проклетии все ръждясват.
— Освен това са и ужасно тъпи — каза Ричард и прокара палец по един от дългите, опасно нащърбени зъбци. Свъси се. — Който е точил тоя трион, явно е смятал, че острието на ъгълника е наклонено в същата, а не в обратна на зъбците посока. Майко мила! Ще се наложи да бъхтя часове наред, докато оправя триона, камо ли пък да го наточа. Има ли тук някой, който да покаже на Блакол, Хъмфрис и Маринър как да работят с трионите?
— За показване — ще им покажа — обеща Лукас, който си беше тънък като вейка и много дребен, — но нямам достатъчно сила, за да натисна триона. Разбирам накъде биеш — няма как, първо трябва да наточиш трионите.