Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Върху скалата, още топла от слънцето, се търкулна сълза, устните на Лизи затрепериха, тя обаче се помъчи да не губи самообладание. Този мъж, който си оставаше пълна загадка за нея, нямаше да допусне да му правят сцени. Ричард гледаше да не бие на очи, въпреки това намираше начин да прояви своите способности, онова, в което наистина блестеше. Нищо не бе в състояние да го измъкне от бронята му, нито да го лиши от силите му, нищо не можеше да го отклони от целите, които си е поставил. „В очите му аз съм си кръгла нула — помисли Лизи, — въпреки че той наистина е загрижен за мен. Дори и някога да е носел живец в себе си, отдавна го е потъпкал. Не знам нищичко за него — той не говори никога за себе си, ядоса ли се, показва го само като мълчи по по-особен начин. Готова съм да се обзаложа — успял е да влезе под кожата на майор Рос. Ох, и аз съм една, откъде пък ми хрумна това! Как изобщо е възможно да влезеш под кожата на някого, без да му говориш, без да го гледаш в очите, без да си близко до него. А ето, че Ричард го умее. Кой друг тук може да се похвали, че е спечелил доверието на майор Рос? И то без да се подмазва и да му прави мили очи — е, майор Рос не се хваща на такива въдици, знаят го всички, които са опитвали. Ричард иска да замине. Точно така, иска. Сигурна съм, питал е и за мен, но точно толкова сигурна съм, че е знаел какъв ще бъде отговорът. Ако беше зъл човек, щях да отсъдя, че е продал душата си на дявола, той обаче не е зъл. Да не би да е продал душата си на Бога? А дали Бог купува души?“
— Не се притеснявай, Ричард — каза Лизи, без да издава мъката си. — Отиваме там, където ни наредят, не разполагаме със свободата да избираме. Не ни плащат за труда, не можем и да настояваме да получаваме каквото искаме. Ще остана да живея тук и да се грижа за семейството ни. Ако се държа разумно и прилично, не могат да ме върнат насила в женския лагер. Аз съм семейна жена, разделена от съпруга си заради прищевките на губернатора. Разбрала съм се с лейтенант Фързър за зеленчуците, той надали ще реши да ме връща в женския лагер. Точно така, всичко ще бъде наред. — Тя побърза да се изправи. — А сега да се връщаме и да съобщим и на другите.
Разплака се единствено Джоуи Лонг.
Малко след зазоряване изкривеното от мъка лице на Джоуи грейна от щастлива усмивка — сержант Томас Смит бе дошъл да му съобщи, че и той заминава със „Златната дъбрава“ на остров Норфолк, затова да си стегне багажа и в четири следобед да бъде на източния вълнолом, откъдето ще ги натоварят — и ако може, без изпращачи!
Той си събра нещата по-бързо, отколкото Ричард — вместваха се в един-едничък сандък. Ричард трябваше да реши кои книги да вземе със себе си и кои да остави в Порт Джаксън на Уил, Бил, Неди, Томи Краудър и Арън Дейвис. Сбирката му се бе разраснала неимоверно главно благодарение на усилията на Стивън Донован, събрал книгите, оставени на „Сириус“ от флотските офицери и пехотинците. Накрая задели за себе си онези, които сметна, че ще му вършат най-добра работа, както и книгите, дадени му от братовчеда Джеймс — свещенослужителя. Трябваше му „Енциклопедия Британика“, но тя можеше да почака, докато се накани да пише вкъщи и да помоли да му пратят и нея, и селскостопанския наръчник на Джетро Тъл, който, макар и издаден преди цели петдесет и пет години, си оставаше библията на всички селски стопани. Все някой ден Ричард трябваше да пише на близките си. Но засега не искаше да го прави. Засега.
Голямата лодка на „Златната дъбрава“ чакаше на набързо построения малък вълнолом, същия като вълнолома в западния край на залива Сидни. На кораба щяха да се качат още деветнайсет каторжници, някои от които Ричард познаваше добре от „Александър“. Уили Дринг и Джо Робинсън от Хъл! Джон Алън с любимата си цигулка — остров Норфолк щеше да се оглася от хубава музика. Бил Блакол, мрачен тип с променливи настроения от десните нарове в затвора на „Александър“. Лен Дайър, кореняк лондончанин също от отсрещните нарове, но по към носа, грубиян, който често изпадаше в гневни изблици и тогава бе склонен към насилие. Уил Франсис, когото Ричард познаваше още от „Церера“ и който също беше пристигнал с „Александър“ и вечно създаваше ядове на шефовете. Друг мрачен тип на настроения — Джим Ричардсън, и той стар познайник от „Церера“ и „Александър“, заедно с Дайър бе живял на горната палуба на лондончаните на затворническия кораб „Церера“. Останалите бяха непознати, прекарани с други кораби от други плаващи затвори.
„Все има решение на това човешко уравнение и времето ще ми го даде — помисли Ричард, докато се качваше на лодката. Джоуи Лонг вече се беше разположил заедно с кучето Макгрегър на носа. — Щом видя кои жени губернаторът е посочил лично, отговорът ще ми се поизясни.“