Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
„Златната дъбрава“ беше товарен кораб и нямаше затвор, понеже никога не бе прекарвал роби. Мъжете бяха отведени при задния люк и се озоваха на долната палуба, където нямаше нищо друго, освен хамаци. Стоките, предназначени за остров Норфолк, бяха натоварени долу в отсеците на двупалубния платноход. Ричард остави Джоуи Лонг и Макгрегър да пазят багажа и се качи на горната палуба.
— Ето че пак се срещнахме — рече му Стивън Донован.
Ричард го зяпна, онемял от учудване.
— Е, и аз да те видя веднъж изгубил дар слово — подметна Донован, след което го хвана за ръката и го придърпа напред. — Това, Джони, е Ричард Морган. А това, Ричард, е моят приятел Джони Ливингстън.
На Ричард му бе достатъчно да хвърли един поглед на момъка, за да разбере с какво е привлякъл Донован. Джони Ливингстън беше слабичък и нежен, с буйна златисторуса къдрава коса и огромни тъжни зеленикави очи, обточени с много дълги черни мигли. Ненагледно красив и вероятно много добър — ако още от малък бе избрал да стане моряк, неминуемо е бил обречен да се превърне в играчка на флотските офицери. Приличаше на корабно ратайче, каквито на „Александър“ бе имало три, все собственост на стюарда Тримингс, който надали се е държал с тях особено състрадателно и мило.
— Не мога да ви стисна ръката, господин Ливингстън — усмихна се Ричард, — но наистина се радвам, че се запознахме. — Той отиде при перилата, за да се поотдалечи от двамата свободни граждани, защото на палубата бяха излезли и други каторжници, които ги зяпаха любопитно. — Мислех, че сте на „Сириус“.
— И че вече сме някъде при нос Добра надежда или нос Хорн — кимна Донован. — Но се оказа, че имат по-голяма нужда от нас на остров Норфолк, отколкото на „Сириус“. Негово превъзходителство губернаторът се е видял в чудо — не достигат свободните хора, които да прати за надзиратели на каторжниците, защото майор Рос му е дал да разбере, че подчинените му — пехотинците, няма да се нагърбват с допълнителни задачи и да поемат отговорността на надзиратели. Затова и Короната ме натовари с надзора на заточениците на остров Норфолк. — Вдигнал изразително вежди, той добави с шепот: — Подозирам, че капитан Хънтър си е правел тънките сметки за дълго приятно пътуване само с Джони и нарочно ме е посочил на губернатора. Но остана с пръст в уста — Джони предпочете да отиде на острова. Капитанът взе да кълне, но къде ще ходи, накрая клекна и се примири. Все пак съм сигурен, че не ще пропусне да ми го върне тъпкано.
— А вие, господин Ливингстън, какво ще правите на остров Норфолк? — поинтересува се Ричард, примирил се, че неговите събратя по съдба — другите каторжници, са го видели как си другарува с двама свободни — всъщност прекалено свободни — мъже.
Момъкът не се и опита да отговори сам — Ричард забеляза, че е изключително свит и срамежлив.
— Джони има голяма дарба — да стругова дърво. Като ги знам ония в Лондон, той вероятно е единственият във флотилията, който го умее, затова и го прехвърлят на остров Норфолк. Дървото в Порт Джаксън не става за струговане, докато борът е идеален за това. Негово превъзходителство губернаторът на драго сърце изпълни желанието на Джони да напусне „Сириус“ най-вече заради балюстрадите на новата си къща — иска да ги изработят, където дървесината се добива. И тях, и доста други полезни нещица, от които негово превъзходителство се нуждае.
— Не е ли по-добре да се изработят в Порт Джаксън?
— Корабите, които сноват между двата острова, са натоварени до планшира с избичени трупи за по-хубави къщи, които предстои да бъдат построени за пехотинците ергени и за каторжниците, така че няма място за необработена дървесина.
— Да де. Как не се сетих!
— Ето ги и нашите дами — оповести блажено Донован.
В голямата лодка имаше единайсет жени. Покрай Лизи Ричард ги познаваше почти всичките по лице. Мери Гамбъл, казала на капитан Севър да й целуне оная работа и патила горчиво заради мъжете, които си е позволявала да унижава с пиперливия си език — гърбът й надали имаше време да заздравее преди поредния побой с камшика. Ан Дътън, която си падаше по рома и пехотинците и преследваше вторите, за да се сдобие с първото. Рейчъл Ърли, повлекана и побойница, готова да си премери силите и с метален прът. Елизабет Коул, която малко след пристигането в Порт Джаксън се бе венчала за един от каторжниците, но той я налагаше толкова жестоко, че майор Рос се видя принуден да се намеси и да премести клетата женица в женския лагер — като перачка. Ако и другите седем бяха същата стока, значи негово превъзходителство губернаторът се отърваваше от най-голямата измет, въпреки че все пак бе проявил състрадание, като пращаше Елизабет Коул на хиляда и осемстотин километра от мъжа й.