Острието на Тишал

Ейвъри поразмишлява над тези думи и накрая каза:

— А какво ще стане, когато намериш връзката?

Тан’елкот извърна поглед от лицето на спящото момиче и въздъхна.

— Това поне не е тайна. Животът — самото съществуване — е структура на Потока; всичко, независимо дали е живо, или не, е структура от изначалната енергия на Вселената. Ние възприемаме всяко нещо отделно, защото така сме научени. Но в края на краищата всичко, което съществува, е само бримка в плетката, която представлява Вселената.

Гласът на Тан’елкот стана педантичен и сух, но лицето му помрачня още повече.

— Може да се каже, че Чамбарая е само малка бримка от вселенското съзнание, което елфите наричат Т’налдион. С помощта на Фейт Бордът на директорите иска да плъзне корпоративните си пръсти в тази бримка, да я разплете и да я заплете отново по свой собствен образ и подобие.

Ейвъри поклати глава неразбиращо. Лицето на Тан’елкот беше мрачно като отворен гроб.

— Те ще превърнат Отвъдие в свят, подобен на вашия.

— И това е всичко? — попита Ейвъри, мръщейки се. — Звучиш така, сякаш ще е някаква катастрофа.

— Това ще бъде Армагедон в немислими мащаби; геноцид, за който Сталин не би могъл и да си мечтае.

— Унищожаването на магията не ми изглежда нещо чак толкова страшно.

— Бизнесмен — каза търпеливо Тан’елкот, — вие не разбирате. Магията не е унищожена на Земята; тя е функция на Потока, който е енергията на самото битие. Но може да се промени формата, в която се проявява. И точно това е било направено. Някога на Земята ги е имало същите магически същества, които ги има и в Отвъдие: дракони, морски змейове и сирени, птици рух, джинове, първородни, каменари и останалите. Но подобни създания се нуждаят от по-високи енергийни нива на определени честоти на Потока, отколкото хората; докато неговата структура на Земята се е разпадала, тези същества не просто са загивали — самите им кости са губели целостта си. Те са се разтворили във фоновия Поток на вашата Вселена.

— Искаш да кажеш, че магията работи и на Земята? — попита скептично Ейвъри.

— Магията „работи“, както се изразихте, навсякъде. Но формата, в която се проявява тук, е някакво местно отклонение; законите на физиката на тази планета и в околното космическо пространство са променени по такъв начин, че да спомагат за хегемонията на човешката раса.

— И какво лошо има в това?

— Не съм казал, че това е лошо. Ние не спорим за моралната страна на нещата. В моя стремеж да защитя своите Деца аз готвех подобна съдба и за моя собствен свят. Но това е неестествено. То е причината за уродливото изкривяване на човешката природа, което виждаме около себе си, и за обществото, в което се заставяте да съществувате.

— Но на Земята не е чак толкова лошо…

— Откъде знаете? — подхвърли жлъчно Тан’елкот. — Вие само през последните няколко дни сте се сблъсквали с реалностите на живота на Земята. Харесва ли ви? — Той посочи през прозореца, зад който Колбърг открито потриваше слабините си, притиснал буза към стъклото и полуотворил уста. Ейвъри потрепна и извърна поглед. Тя обхвана още по-здраво раменете си с ръце.