Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Възползвайки се от хаоса, Мат изчезна. Сграбчи първия войник, който му се изпречи на пътя.
— Жената! — заповяда му с гръмлив глас. — Варварката! Къде е?
Войникът така и не разбра кога Мат успя да опре в гушата му дулото на „Берета“-та, която беше сменил след сигналния пистолет. Воинът никога не бе виждал такова оръжие — но не се съмняваше, че то притежава могъща магия и може да откъсне главата от шията му.
— Във… в червената палатка — запелтечи той.
Мат го отблъсна от себе си и се втурна надолу по уличката между жилищата на воините. Някъде дадоха сигнал за тревога. С възбудени викове войниците наизлязоха от палатките и забързаха към бушуващия пожар.
Никой от тях не му обърна внимание. Кожената наметка, която носеше, и тъмнината му помогнаха необезпокояван да стигне до червената палатка, която му беше описал воинът. Нахълта в нея и благодари на Твореца, когато видя Аруула жива и здрава.
— Маддракс! — Лицето й се проясни, когато го видя. — Щом чух гърма, знаех, че може да си само ти…
— Да се разкараме оттук — заяви Мат, радостен, че отново може да използва родния си език. Пристъпи до Аруула, прегърна я, за да я предпази, и насочи „Берета“-та към веригата, поставена около глезена на варварката.
Куршумът разкъса ръждясалия метал. Аруула беше свободна.
Мат хвана младата жена за ръка и понечи да я помъкне със себе си, но тя спря, притегли го към себе си и нежно го целуна в устата.
Топло чувство обзе Мат. Отново осъзна, че Аруула беше за него нещо повече от боен другар. Отвърна на целувката й и за кратък миг изглеждаше, че виковете на войниците и пращенето на огъня принадлежат на друг, чужд свят.
Тогава побягнаха.
Презглава излетяха от палатката и само на косъм се разминаха с лъскавото острие, което се стрелна откъм тъмното нощно небе.
Със светкавична реакция Мат блъсна Аруула настрани, направи скок напред и се претърколи. Веднага отново се изправи на крака, обърна се и видя пред себе си едър боец. Дангалакът държеше в ръцете си двурък меч, който размахваше заплашително във въздуха.
— Умри — каза той задъхано, с гърлен глас.
— Сори, момко — изръмжа Маддракс извинително. — Нямам време…
С тези думи вдигна пистолета си и стреля. А великанът, чието коляно куршумът разтроши, изпусна оръжието си и със стон се строполи.
Аруула не се бави нито миг и грабна безстопанствения меч.
— Сега накъде? — попита тя.
— Към кошарата — отвърна Мат и посочи другата страна на лагера, където се намираше ограденото място с ефрантите.
— Тогава хайде — рече Аруула.
На бегом се спуснаха по уличката с палатките и прекосиха лагера, в който цареше пълен хаос. Повечето от хората на Алкам бяха заети с гасенето на пожара и се опитваха да попречат на пламъците да се разпространят и в останалата част на лагера, в който вече бяха унищожили три палатки.
Малцината воини, които Мат и Аруула видяха и им се изпречиха на пътя, бяха на бърза ръка прегазени от тях. Виковете им се загубиха сред общата бъркотия.
Останали без дъх, стигнаха до кошарата с товарните и ездитни животни.
— Стой! — извика стражът, един от малцината, които бяха останали на поста си. Когато видя Мат и Аруула да нахълтват, вдигна копието си и понечи да го хвърли.
Аруула го изпревари.
Мечът й, който тя запрати с убийствена точност, разсече със свистене въздуха и с ужасна сила се заби в гърдите на боеца. Мъжът моментално умря.
Аруула изтегли острието от трупа и взе кожената наметка на постовия, докато Мат мина през парапета на кошарата и се приближи до един оседлан ефрант.
Никога преди не бе възсядал някое от тези космати животни, но в ранчото на чичо си бе яздил диви коне. Може и да нямаше никаква представа как се управлява във въздуха мутирала гигантска мравка — но във всеки случай беше уверен, че може да язди четирикрако животно…
Вкопчи се в твърдата, дълга козина на ефранта и се изкачи до седлото, което беше завързано за мощния гръб на животното. Огромните, извити бивни бяха страховити на вид, ефрантът вонеше като як, но Мат нямаше нищо против, ако това щеше да им осигури измъкването от лагера на Алкам…