Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Алкам седеше на нещо като трон — грубо скован от дърво стол, над който бяха поставени няколко пласта космати кожи — и изпълнен с очакване, гледаше срещу госта си.
— Радостен съм да видя, че Маддракс е още жив — каза той.
— Алкам фон Асмарк поздравява великия воин.
— И аз те поздравявам, Алкам — включи се в играта Мат.
— Успя ли Маддракс да намери своята спътница и да я освободи? — осведоми се лицемерно генералът.
— Не — отговори Мат, както си беше и истината. — Пристигнах твърде късно. Нарка-то вече беше я убил. Остана ми единствено отмъщението.
— Така ли? — попита Алкам и протегна любопитно късия си врат.
Вместо да му отговори, Мат свали кървавия чувал от раменете си, постави го на пода и го развърза. С многообещаващ поглед бръкна — и извади оцапаната в кръв космата глава на нарка-то, която запрати срещу генерала.
Алкам скочи, когато страховитата глава на хищника се приземи до краката му. Ужасен гледаше огромните бивници и смъртоносните зъби. Тогава видя многото кръв и мъртвите, черни очи — и избухна в оглушителен смях.
— Той е мъртъв! — изкрещя триумфално и стисна юмруци. Нарка-то е мъртъв! Маддракс го е победил!
— Да, мъртъв е! — потвърди Мат с безрадостно ухилване. Твоето най-съкровено желание се изпълни. А сега, Алкам? Искаш ли да извикаш стражите си и да убиеш и мен?
— Какво? — Усмивката на генерала замръзна на лицето му. За какво говори приятелят ми?
— Не съм ти приятел — отвърна твърдо Мат. — Никога не съм бил. Никога не си мислил нещо друго, освен да ме използваш за собствените си планове. Е, след като убих нарка-то, вече не съм ти нужен. Защо ти е да ме оставяш жив?
Генералът хвърли на Мат ужасен поглед. Но чертите на лицето му веднага се успокоиха и се възвърна лицемерното ухилване.
— Маддракс се учи бързо — призна той.
— Нали? — Мат кимна мрачно. — И това не е всичко. Къде е Аруула?
Върху лицето на Алкам се възвърна трескавият поглед.
— Изплюй камъчето! — заповяда Мат, измъкна пистолета си и го насочи към генерала. — Или и теб няма да те сполети нищо по-добро от това на нарка-то!
В продължение на един миг военачалникът стоеше замръзнал от ужас. Тогава с дрезгав глас издаде команда — и в следващия момент Мат преживя неприятна изненада.
Изработените от животински кожи платна, които представляваха стените на кръглата палатка, внезапно паднаха — и се появиха десетки стрелци с лък с насочени към Мат готови за стрелба оръжия.
— Както вижда Маддракс, взел съм предохранителни мерки — заяви Алкам триумфално. — Ако Маддракс ме убие, самият той ще умре в следващия миг, пронизан от стрели.
Мат Дракс трескаво се огледа. „Този подъл кучи син!“ Погледите им се срещнаха и като че замръзнаха във въздуха.
— Имаш право — обясни Матю внезапно и бавно отпусна оръжието си.
Алкам вече си помисли, че желанията му са се осъществили, когато Мат неочаквано натисна спусъка. Не се беше прицелил в Алкам, а в главата на нарка-то, която лежеше на пода, без никой да й обръща внимание. И не държеше в ръката си своята Берета, ами сигналния пистолет от аварийния пакет.
Всичко стана за части от секундата.
С оглушителен трясък, който накара стрелците с лък да замръзнат от уплаха, сигналната ракета излетя от дулото и експлодира с ярка светлина, която заслепи всички, които — както и Мат — в този момент не бяха затворили очите си. Пламъкът обгърна главата на нарка-то и напоената с масло козина веднага се запали.
Черепът пламна с глухо изфущяване и след всяка следваща секунда се превръщаше в алено кълбо.
Алкам, който стоеше в непосредствена близост, беше обзет от пламъци. Непоносима горещина се разнесе на всички страни. Огънят обгърна взривообразно цялата палатка, незабавно подпали дървените подпори и кожените платна.
Сред заслепените стрелци с лък настъпи ужасна паника. Някои бяха твърде близо до пламъците и нададоха ужасяващи викове, когато дрехите им се подпалиха, други побягнаха слепешката. Трети пък се хвърлиха ужасени на пода, защото помислиха, че Оргуудоо е извършил унищожително огнено чудо. Нито един не помисляше да стреля срещу Маддракс.
В продължение на няколко секунди цареше неописуема суматоха. Пламъците съскаха, мъжете крещяха с цяло гърло. Изплашените стражи дотичаха, воини се лутаха като живи факли в тъмнината, в агонията си подпалиха и други палатки. И самият Алкам, целият в пламъци, побягна навън и се хвърли в снега.