Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
В следващия момент се приближи друг боец.
И той направи грешката да навлезе твърде много в обхвата на действие на Аруула — дясната й ръка, чиито пръсти беше свила като нокти на хищник, забърса лицето му и раздра кървава рана. Ревящ от болка, мъжът отскочи настрана.
Другарите му бяха малко по-хитри и се придържаха извън обсега, който веригата позволяваше на Аруула.
Фучаща от ярост, младата жена хвърляше искрящи погледи към мъжете. Неудържим гняв кипеше в жилите й и караше голите й гърди да потръпват.
От време на време някой от мъжете изскачаше напред, искаше да опита късмета си — но Аруула веднага се обръщаше и защитаваше територията си като хванат натясно хищник. С ръмжене се въртеше около собствената си ос, не изпускаше от погледа си своите противници.
Въпреки това знаеше, че няма никакъв шанс — щом дангалаците преодолееха първоначалната си уплаха, щяха да се нахвърлят върху нея стръвно, с ненаситна похот. Без оръжие и прикована като животно, не хранеше надежда, че ще устои на превъзхождащата я сила…
Тази мисъл вече проблясна в очите на един от бойците, Аруула очакваше да скочи напред и да се нахвърли върху нея, когато остър като нож глас раздра въздуха.
— Какво става тук?
Мъжете се стреснаха. Редиците им се разделиха, когато мъж с дълга до раменете черна коса и изпъкнали очи влезе в палатката. Носеше като другите космати кожи и доспехи, но по покорното поведение, което онези заеха, Аруула веднага разбра, че става дума за техния предводител.
Вместо да се поклони като другите, тя се изправи в цял ръст и погледна гордо непознатия.
— Твоите хора търсеха забавление — каза тя, когато той съгледа ранените. — И в големия си брой се чувстваха достатъчно силни срещу една невъоръжена жена.
— Тя ни предизвика на двубой, генерале — защитаваше се един от мъжете.
— Като диво животно е! — извика друг.
— Естествено, че е такава — потвърди генералът и остана пред Аруула, измери я от главата до петите. — Тя е дива и неукротима. Жена, която е достойна за велик воин. Ще я взема аз…
Протегна ръката си и понечи да сграбчи закръглените гърди на Аруула, когато отвън прозвуча дрезгав вик.
— Генерале! Маддракс! Върна се…!
Мат газеше с ругатни в дълбокия сняг. Макар че снегоходките от тарашка кожа вършеха добра работа, багажът, който мъкнеше на гърба си, беше толкова тежък, че всяка крачка се превръщаше в ужасна мъка.
Матю се радваше, че при зазоряване съзря оградения с дървени колове лагер. От някои палатки се извиваше дим към тъмнеещото небе. Буйно пламтяха лагерните огньове, на чието сияние успя да различи бойните машини, ефрантите и няколко фреккойшера.
Лагерът на Алкам.
Върна се.
Мат си пое дълбоко въздух, тогава се заспуска по надолнището.
Лагерът на генерала беше разположен в широка падина. Беше сигурен, че мъжете от стражниците отдавна са го забелязали.
Длъжни бяха.
Крачка след крачка Мат се приближаваше към лагера, чиито защитни огради от трупи все повече се извисяваха пред него. Беше напълно спокоен, въпреки отговорността, която в истинския смисъл на думата беше легнала върху плещите му.
Отровата, която му беше вкарала Сам, все още се намираше в жилите му. Това бе единственото условие, което поставиха нарките — за тях отровата беше гаранция, че Мат ще удържи обещанието си и ще се върне при тях. Инак Йорл и хората му го бяха дарили с пълното си доверие и му бяха показали най-ценното, което имаха…
Мат се приближи до главната порта.
Скованите от дърво крила на портата се разтвориха и му осигуриха достъп до лагера. Стражите го пуснаха да мине, гледаха удивени носения от него голям чувал, платът на който се беше оцветил в кървавочервено.
Не обръщаше внимание на погледите им. Уверено прекоси лагера и се приближи до палатката на генерала, която се намираше в средата.
Стражите, които стояха на пост от двете страни на офицерската палатка, взеха за почест с копията си.
— Привет на теб, Маддракс — каза едният от тях, — Алкам вече те очаква…
Мат измърмори нещо в потвърждение, че е разбрал и влезе.