Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Бързо помогна на Аруула да се качи и седне зад него, тогава изплющя с поводите.
Огромният, обрасъл с четина хобот нададе оглушителен рев и в следващия момент ефрантът потегли.
Това беше яздене с ужасни подскоци.
Гигантското животно местеше тромаво масивните си крака, като при това сякаш земята трепереше. Ефрантът полека-лека се отправяше на път. Мат го насочи към преградите на кошарата, които якото животно изпочупи като клечки.
Тогава дръпна поводите, насочи ефранта към загражденията. Животното се подчиняваше с готовност. Свикнало да изпълнява без съпротива заповедите на своите ездачи, се носеше срещу оградата, упорито и непоколебимо като танк, при това все по-бързо и по-бързо. Мощните му бивни проправяха пътя, коловете на палисадата със стон поддадоха и се разпукаха.
С многотонното си тегло стъпка заграждението, смачка всичко и в следващия момент проби оградата.
Бяха свободни.
Мат хвърли през рамо поглед назад, видя, че бягството им не е останало незабелязано. Дотичаха воини с яростни крясъци на уста. В безсилен гняв мятаха копията си след бегълците — но никое не достигна целта си.
— По-бързо! По-бързо!
Мат и Аруула подканяха животното, бягаха навън в тъмнината. Вече повярваха, че са избягали на Алкам и хората му…
— Какво става?
Мъжът, чието лице беше страшно обезобразено от пламъците, се изкачи на покритата с бойници галерия при палисадата.
Стражите се уплашиха, когато под всичките сажди, кръвта и обгорялото месо разпознаха своя предводител Алкам.
— Откраднаха ефрант и избягаха — докладва един от мъжете и посочи навън към равнината, където Маддракс и жената бяха на път да се скрият в мрака.
— Тогава стреляйте! — изрева Алкам, вън от себе си от гняв, болка и омраза. — Не чувате ли? Стреляйтеее…!
Стражите пристъпиха трескаво към изпълнението на заповедта на предводителя си. Стрелите със свистене се понесоха в нощта, проблясваха на бледата лунна светлина — преди да се изгубят в тъмнината, без да постигнат нещо.
— Некадърници! — изръмжа гневно Алкам, от ръцете на мъжа, който беше най-близо до него, изтръгна лък и стрела и му нанесе такъв силен ритник, че онзи гърбом се стовари от галерията с бойниците и се просна долу.
Генералът бързо сложи стрела, опъна тетивата и се прицели. Успяваше да различи ефранта и двамата ездачи в мрака само като сенки.
— Оргуудоо — прошепна той тихо, — помогни ми… Тогава отпусна тетивата — и пернатата смърт се понесе…
Някакво опасно свистене изпълни въздуха — в следващия момент се чу наситен, отвратителен шум. Мат забеляза как Аруула се сгърчи зад него.
— Ъъъх…
— Аруула?
— …аааз… улучена…
— По дяволите!
Докато пришпорваше ефранта в главоломно темпо през падината, Мат посегна зад себе си. Ръката му опипа гърба на Аруула, дървената дръжка, която стърчеше в него, кръвта, която шуртеше от раната. Забеляза, че Аруула губеше сили и й беше трудно да се държи на седлото. Подпираше я с една ръка, докато с другата стискаше поводите.
Мат хвърляше бегли погледи назад. Би предпочел да спре и да се погрижи за раната на Аруула, но ако Алкам и хората му успееха да ги заловят, така или иначе всичко щеше да свърши…
— Аруула?
— М… Мааддракс?
— Дръж се, момиче — извика той умолявайки я, — дръж се…
Аруула промълви нещо като потвърждение, но беше тежко ранена. Тялото й се беше отпуснало безсилно на седлото, придържаше го само силната ръка на Мат.
Той чувстваше как ръкавът на гащеризона му подгизва от кръвта на Аруула. Очите му се насълзиха — и това не се дължеше на ледения вятър, който духаше в падината.
Едва когато оставиха далеч зад себе си лагера на Алкам и стъпиха на първите планински вериги, Мат си позволи да направи кратък отдих — за себе си и заради Аруула. Извади стрелата и се опита да се погрижи за раната с помощта на аптечката, която носеше в джоб върху крачола на гащеризона си.
Младата жена беше загубила много кръв. Мат предполагаше, че стрелата е пробола някой от белодробните лобове. Ако вътрешният кръвоизлив не спреше, Аруула щеше да бъде загубена.