Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Когато Йорл, който през цялата нощ бе бодърствал и очаквал завръщането на Мат, видя изпадналата в безсъзнание жена, посочи веднага на Мат да положи Аруула върху една постеля от сено, на която обикновено спеше старецът.
— Какво се случи? — осведоми се той слисан.
— Стрела — каза само Мат. Положи Аруула и се зае да сменя напоената с кръв превръзка.
Жената воин вече почти не дишаше. Лицето й беше бледо и с хлътнали бузи, пулсът й прескачаше. Беше загубила много кръв, през измъченото й тялото пробягваха болезнени гърчове.
Под загрижения поглед на Йорл Мат почисти раната, макар и да знаеше, че това няма да помогне. Влезе Сам и видя какво се е случило. Тя изглеждаше не по-малко смутена от баща си.
Нарките добре разбираха как се чувства Маддракс. Изпълненият с лишения живот в планините ги бе научил какво означава загубата…
— Хайде, момиче, ще успееш — говореше Мат настойчиво на Аруула. — Трябва да го направиш, чуваш ли? Нужна си ми, дявол да го вземе…
Младата жена не реагираше.
Мат стисна юмруци, нададе отчаян вик. Винеше се за всичко, което се случи. Ако не беше навлязъл в живота на Аруула, тя никога не би го придружавала в издирването на другарите му. Ако не беше се оставил Алкам да го измами, Аруула сега щеше да си е жива и здрава.
Негова беше вината.
Само негова — а не можеше да стори нищо за спътницата си…
Аруула отвори устни, за да изпусне леко стенание. Кожата й беше като восък, кръвта течеше неспирно от носа и ъгълчетата на устата й. И с всяка капка животът напускаше тялото й.
— Не! — Мат поклати упорито глава. — Не ми причинявай такова нещо…
Беше попаднал като корабокрушенец в този чужд свят, нямаше приятели, нямаше съюзници. Аруула беше единствената спътница, която имаше. Не биваше да умре! Не и заради грешка, която той бе допуснал…!
Мат внезапно усети някаква ръка нежно да го докосва по рамото.
Беше Сам.
— Ела — каза само тя и му даде знак да я последва с Аруула.
Мат беше твърде уморен и прекалено отчаян, за да разпитва надълго и нашироко. На бърза ръка метна на рамо почти безжизненото тяло на Аруула, последва дъщерята на Йорл навън в утринния полумрак, който се разстилаше над планината.
Прекосиха селото, отидоха до скалната пукнатина, от която към студения въздух напираше бяла пара. Сам запали факла и влязоха вътре, следваха течението на водата, която с плискане и бълбукане се извиваше през пещерата и се вливаше в излъчващото зеленикава светлина езеро.
— Положи спътницата си в свещената вода — нареди тя на Мат.
— Но… — Мат поклати отчаяно глава. Едно е да се лекува порезна рана — Аруула, напротив, имаше вътрешни наранявания, прободен бял дроб. Беше загубила твърде много кръв…
— Сложи я вътре — повтори Сам настойчиво и Мат изпълни нареждането й. Нито той, нито Аруула имаха какво да губят…
Нежно свали спътницата си, постави я в бълбукащата топла, фосфоресцираща влага. Сам пристъпи, направи шепа с дясната си ръка, загребваше с нея вода и я изливаше върху очите, устата и косата на Аруула. При това шепнеше заклинания, които Мат не разбираше.
Водата започна още по-силно да бълбука, сякаш вреше. Нещо се случи, макар и Мат да не можеше да си обясни какво точно представлява. Очевидно ставаше някаква реакция.
Затаи дъх, гледаше като втрещен Аруула и Сам, изпрати гореща молитва към небето.
Тогава, след минути, които изглеждаха безкрайни, Аруула изведнъж се раздвижи.
— Какво…?
Мат не вярваше на очите си. Първо някакъв електрически импулс премина през тялото на Аруула, после се раздвижиха ръцете и краката й. Накрая тя започна удобно да се протяга в топлата вода — като спящ човек, който е сънувал неприятен сън. Кръвта беше отмита, в чертите на лицето й отново се възвърна животът.
— Боже мой! Такова нещо не съществува…
Сам натисна главата на Аруула във водата, така че за секунди беше изцяло потопена в пенещата се, пареща вода. Когато главата й се показа отгоре, Аруула се огледа объркано.
— Кк… къде съм?
— На сигурно място — отвърна Мат с усмивка.