Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Сграбчи ръката на Сам, разгледа я внимателно — ала от дълбоката рана, която само преди миг зееше, не се виждаше нищо. Раната беше заздравяла за секунди!
— Божествената сила на Вудан е в тази вода — заяви Сам и не можа да сдържи триумфалната си усмивка, която заигра върху красивите черти на лицето й. — Затова я почитаме като самия Вудан.
— Извор с лечебни свойства — удиви се Мат.
— От безброй поколения е притежание на моя народ — обясни Сам. — Говори се, че нашият родоначалник го получил някога от Вудан, който изпратил лековития дар в горяща скала от небето.
— Горяща скала ли?
Кометата! Тя ли беше причината за това зелено сияние? В тази вода трябва да има нещо! Може би фосфоресциращи микроорганизми, които са пренесени с кометата до това изворно езеро и които многократно повишават възстановителните възможности на човешкото тяло?
Това подтикваше Мат да изследва загадката, но без помощта на химик или биолог с добра апаратура не би се окичил с лаври.
— Сега ти е известна тайната ни — каза неочаквано Сам, а също така и защо Алкам иска да ни унищожи.
— Значи и той знае за извора?
— Преди много години наши ловци намерили млад мъж навън в ледената пустош. Заблудил се, почти замръзнал и умирал от глад. Донесли го в селото и спасили живота му, като го положили в извора. Но той им се отблагодарил зле. Избягал и се заклел един ден да се върне и завладее извора.
— Алкам — отгатна Мат.
— Така е. Безогледно и без скрупули се издигнал до военачалник на Асмарк и сега признава една-единствена цел: да направи свое притежание извора на нарките.
Мат разбираше. За всеки военачалник изворът беше с неизмерима стойност, защото войниците му вече нямаше да умират от раните си.
— Който притежава извора — констатира Матю ужасен, — е практически непобедим…
— Алкам мечтае с войската си да премине през планините и да отиде на юг, за да основе там могъщо царство, в което ще управлява само той.
— Ама че новина — рече Мат. Някои неща никога не се променяха… — И единственото нещо, което го възпрепятства, е нарка-то.
— Точно така, Маддракс — нахлу някакъв глас откъм входа на пещерата. Старият Йорл беше влязъл незабелязано. — Сега разбираш защо нарките се опитват на всяка цена да запазят легендата жива. Денят, в който Алкам разкрие, че нарка-то вече не съществува, ще бъде гибелен за всички нас.
— Но този ден е съвсем предстоящ — предсказа Мат мрачно. — Бях в лагера на Алкам и видях войската му. С вашия макет нямате никакъв шанс срещу тази превъзхождаща сила.
— Знам това — потвърди старецът — и съм загрижен. Дните на нарките са преброени, ако не стане чудо.
— Хм — измънка Мат. Сбърчи чело и размисли. Последните парчета от пъзела се наместиха.
Стана му ясно защо Алкам му е разказал за страховития звяр нарка-то. Генералът от самото начало си е направил сметката, че Мат ще тръгне да убива звяра. Вероятно войниците на Алкам са му разказали за „гърмящата ръка на Маддракс“ и той е сметнал, че с такова вълшебно оръжие чудовището може лесно да бъде убито. Значи той, тъй да се каже, е изпратил Мат, за да му свърши работата. Много хитро!
А Аруула?
Мат се почувства като идиот, когато му стана ясно, че и в този пункт е бил изигран. Не нарка-то е отвлякъл Аруула, ами самият Алкам! Вероятно по време на бягството е била сразена от неговите хора и си е измислил целия този бездарен спектакъл, за да се отърве по удобен начин от най-големия си враг — нарка-то.
Генералът всичко беше натъкмил чудесно, само едно нещо не бе взел предвид — че всяващият ужас звяр отдавна вече не е жив…
Мат кипеше от гняв. На лицето му се изписа мрачна усмивка.
— Трябва да предприемем нещо — каза той решително. Алкам ме излъга. Той е човекът, който държи Аруула в плен.
— Такъв му е нравът — потвърди Йорл. — Ненапразно го наричат Алкам Страшният. Цял Асмарк трепери под властта му. Той е хитър, прикрит и коварен…
— …и ще бъде наказан за онова, което е извършил — увери ги Мат.
— Как? — Йорл гледаше отчаяно в земята. — Войската му е голяма и силна. Сами срещу нея нарките нямат дори минимален шанс.
— Но вие трябва да се отбранявате — настоя Мат. — Това е единственият ви шанс за оцеляване.