Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Ако това е единственият шанс — рече обезкуражен старецът, — тогава нямаме никакъв шанс.
— Но… — Мат отправи към Сам въпросителен поглед и видя, че и в нейните очи се четеше същото примирение, както при баща й. Естествено — какво можеха да сторят шепа ловци и селяни срещу стегната армия, която се задаваше с военни машини и ефранти?
Но трябваше да съществува някаква възможност да се отбранява селото и да се пратят по дяволите Алкам и неговата банда убийци. И да се освободи Аруула…
Мат се огледа с изучаващ поглед, взря се нагоре в мощния свод. Накрая погледът му се спря на извора, който бликаше, плискаше и бълбукаше в пещерата.
— Мисля — каза той внезапно, — че знам начин…
— Наистина ли? — попита Сам, изпълнена с надежда.
— Мисля, че да — потвърди Мат, — но нищо не може обещава. Има риск — и вие трябва ми се доверява напълно.
— Нямаме какво да губим — заяви Йорл.
— Добре — Мат кимна. — Имам план. Първо ще освободя Аруула и тогава…
— Ами…, ако вече не е жива? — възрази Сам.
Мат вдигна очи, отправи към младата нарка пронизващ поглед.
— Тогава Вудан да му е на помощ на Алкам — каза той тихо.
Жената се беше сгушила на голия под. Беше обърната с гръб към мъжете, които се тълпяха и шумно се лигавеха на входа на палатката. Дълга около четири лакти верига, увита около глезените й, възпрепятстваше бягството й.
Беше варварка. Не носеше нищо друго освен къса кожена препаска. Синьочерната коса стигаше до хълбоците й. Кожата й беше покрита с прах и мръсотия, изглеждаше занемарена, безпомощна и наплашена — беззащитна плячка за мъжете в груби доспехи от кожи и желязо…
— Хей, хубавице! — извика един от тях. — Защо си така самотна? Бих могъл да ти правя компания…
Другарите му грубо се изсмяха — знаеха какъв род компания имаше предвид техният авер. Негодникът — воин гигант, който имаше отвратителен белег на мутрата си, се приближи до беззащитната пленница.
— Давай, Бруунт! — изкрещя един от другрите му. — Тръшни я…!
— Да, награби я — отекна въодушевено ревът на сбирщината, обзета от мръсна похот. — Бруунт — започнаха да скандират името му, — Бруунт, Бруунт…
Разпален от крясъците на другите, боецът се осмели да излезе още по-напред. Трескаво започна да сваля части от доспехите си, освободи се от кожената риза, която носеше. Показа се голата му, потяща се от възбуда горна половина на тялото.
Протегна ръка, докосна рамото на жената, която лежеше на пода, без да помръдне.
— Хей, момиче! — извика той с просташко ухилване. — Тук е старият Бруунт — имам нещо за тебе…
Младата жена изобщо не го удостои с поглед.
— Хей, дивачко! — каза заповеднически той, сграбчи я за рамото и понечи насила да я обърне към себе си.
В този момент младата жена се оживи.
Привидно нежното й тяло експлодира неочаквано в едно внезапно движение. Светкавично се озова на крака, отблъсна от себе си ръката му. В следващия миг десният й крак се изстреля и се стовари с убийствена сила там, където се намираше първопричината за грубиянското поведение на Бруунт.
Великанът замръзна посред движението си. Очите му диво се завъртяха в ямките си, после рухна със скимтене, сгърчи се в праха.
Грубият смях на другарите му рязко секна.
Младата жена стоеше над него, беше скръстила ръце пред гърдите си и го гледаше тържествуващо отгоре.
Бруунт стисна зъби, опита се да стане, но острата болка, която пулсираше в средата на тялото му, му попречи. Със стон се отпусна отново в мръсотията.
— Името ми е Аруула — обърна се младата жена към другарите му и ги измери с пронизващ поглед. — Воин съм от племето на Зорбан. И който иска да ме има, първо трябва да ме победи.
Мъжете в доспехите се спогледаха, загубили ума и дума, не знаеха на какво повече да се начудят — на това ли, че пленницата срази Бруунт, или че ги предизвикваше на двубой.
За момент мъжете останаха неподвижни. Тогава изскочи един, който сметна честта си за особено засегната, и се приближи до варварката с див боен рев.
Аруула не се впечатли.
Пъргаво избегна атаката на противника си, приведе се, когато ударът му се изстреля към нея и с обиграно прехвърляне през рамо, го преметна през себе си. Дангалакът здравата се тръшна на пода. Кокалите му изпукаха.