Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Посред ледената пустош щяха ужасно да замръзнат — трябваше да се опитат да стигнат до селището на нарките.
Мат сложи младата жена пред себе си на седлото и я обгърна с двете си ръце, подкарвайки ефранта все по-нагоре и нагоре в покритата със сняг планина.
Известно време, което му се стори цяла вечност, яздиха през причудлив снежен ландшафт, лед и скали, който на бледата лунна светлина изглеждаше мрачен и зловещ. С всеки изминал час състоянието на Аруула се влошаваше. Признаците на живот, които от време на време показваше, отслабваха все повече и повече, дишането й стана повърхностно и задъхано.
Мат многократно спираше за почивка, проверяваше пулса й и опипваше челото й. Установи, че има треска.
Обзе го паника. Страхът, че Аруула може да умре от раната си, без да е имал шанс да й помогне, почти го подлудяваше. Освен някои обезболяващи медикаменти в аптечката му нямаше нищо друго, което можеше да даде на Аруула.
Имаше нужда от лекар, от болница, от добре обзаведена операционна зала — ала в този първобитен варварски свят нямаше нищо такова.
Кожата на Аруула стана бледа, от ъгълчетата на устата й потекоха тънки вадички кръв. Периодите, през които губеше съзнание, зачестяваха. Може би така беше по-добре — по този начин не усещаше ужасните болки, които измъчваха тялото й.
Мат преглътна с мъка.
Ако не станеше чудо, тя нямаше да доживее до края на нощта.
Аруула отново беше малко момиченце.
Стоеше до колене в студената вода на реката и се опитваше да хване с голи ръце една от ксаалаите, които се спускаха заедно с течението на реката.
Ръцете на момичето непрекъснато се стрелваха във водата, стремейки се да уловят някое от дългите хлъзгави животни напразно. Аруула бе принудена да се разсмее, пищеше от удоволствие, когато усетеше животните да се шмугват между голите й крака, за да се понесат отново заедно с течението.
Не се отказваше от намерението си. Непрекъснато посягаше във водата, опитваше се да хване с голи ръце онова, което не можеше да се хване.
Весело скачаше по речното корито, многократно се просна, така че късата кожена ризка, която носеше, висеше на нея, цялата измокрена.
Момиченцето се смееше.
От другата страна, на зелената поляна видя да стоят хора от нейния народ, народа на тринайсетте острова. Аруула им махаше с ръка за поздрав и те й отвръщаха със същото. Тогава внезапно изчезнаха и се появи тъмна сянка, която за кратък миг се простря над цялата местност. Погълна зелените поляни и реката, покри върховете на планините.
Аруула забеляза, че студът сковава сърцето й.
Мъртвешка студенина.
Погледна нагоре и видя на небето да се носи огромна птица и да закрива слънцето. Крилете й бяха големи колкото небосвода, тялото й — черно като нощта. Крясъкът й беше толкова силен и пронизителен, че Аруула се разтрепера от уплаха.
„Това е Крахак, птицата на мъртвите — дочу тя да й казва някакъв далечен глас. — Тя идва от мрачното си царство, за да събира жътвата си сред смъртните. Винаги когато прозвучи крясъкът й и крилете й закрият слънцето, някой умира. Ти ще умреш, Аруула…“
Малкото момиченце нададе писък, обърна се и понечи да избяга — ала не можеше. Ксаалаите, които, изглежда, бяха в съюз с мрачната птица, се бяха увили с десетки около краката й и не я пускаха.
Аруула погледна ужасена нагоре към небето. В този момент птицата я съзря.
С мощни движения на крилете промени курса си, нададе дрезгав крясък и се спусна върху Аруула — ужасен ловец, който беше открил плячката си…
Когато след дългата езда пред тях най-сетне се появиха ниските хижи на селото на нарките, Мат въздъхна с облекчение.
— Пристигнахме, Аруула — прошепна на спътницата си, която лежеше в ръцете му изгубила съзнание. Бе завързал китките й и си бе надянал ръцете й като примка на шията си. Така я бе държал здраво, бе я топлил, бе я успокоявал, докато яздеха през чудноватия ландшафт.
Отговор отдавна вече не получаваше. Преди около час Аруула изпадна в несвяст и оттогава не се събуди. Мат се опасяваше за най-лошото.
Мина през входа за селото. Приближиха се стражи с факли, които се погрижиха за ефранта, докато Мат се плъзна от седлото заедно с Аруула и я занесе в хижата на старейшината.