Фурията на Академа

От другата страна на Тави седеше екзотична красавица и Исана не можа веднага да разпознае в нея Кайтай, дъщерята на маратския вожд. Тя беше облечена със скъпа копринена риза и тесни панталони, но белите ѝ нозе бяха боси. Кайтай бе заплела дългата си бяла коса на плитка, която падаше на гърба ѝ, а на шията и китките ѝ проблясваше сребро. А очите ѝ – които имаха същия цвят като на Тави, отбеляза Исана – проблясваха немирно.

Тави слушаше Макс. Исана веднага забеляза, че е пораснал, и то не само на ръст. Той седеше безмълвно, но от него лъхаше спокойствие. Той слушаше Макс с мълчалива усмивка, която се отразяваше в очите му, и се държеше с увереност, която преди липсваше. Когато Макс спря, за да си поеме дъх, той вмъкна няколко коментара и масата отново избухна в смях.

Внезапно Исана усети присъствието на друг човек до себе си и Гай Секстус промърмори:

– Приятен звук. Така могат да се смеят само младите. Мина доста време, откакто тези стени за последен път са чували смях.

Исана се напрегна и се обърна към Първия лорд.

– Ваше Величество – каза тя и направи лек реверанс, както я беше научила Сирай.

„В деня, когато тя загина“, помисли си Исана.

– Холтър – каза той. Огледа я от глава до пети и каза с равен, учтив тон: – Каква прекрасна рокля.

Роклята, която лейди Акватайн ѝ беше подарила, бе ушита от същата скъпа екзотична коприна, каквато бе носила самата Върховна лейди на градинския прием в дома на Калар, макар тази да бе доста по-скромна. Тъмният пурпур на коприната преминаваше в черно на маншетите и по края на подгъва. Пурпурно и черно, цветовете на Акватайн.

Туниката на Гай, естествено, беше в червено и синьо – цветовете на кралския дом на Първия лорд.

– Благодаря – отвърна тя, стараейки се гласът ѝ да прозвучи спокойно. – Получих я от моята домакиня. Нямаше да е учтиво да не я облека.

– Напълно разбирам – отвърна Гай. Тонът му прозвуча едновременно резервирано и съчувствено. И тя отново остана с усещането, че той разбира много повече, отколкото му беше казала, и че тя самата на свой ред осъзнава двойния смисъл на думите му. – Сигурно ще ви е интересно да научите, че свалих от Максим всички обвинения, които му бяха предявени. Предложих на Калар да проведа щателно разследване на събитията от онази нощ и той веднага се отказа от думите си. Така че, при отсъствието на обвинител, получих възможността да закрия делото.

– И какво отношение има това към мен? – попита Исана.

– Към вас може би не, но някой от вашите познати би могъл да прояви интерес.

Той имаше предвид семейство Акватайн, разбира се.

– Ще се присъединим ли към тях? – попита тя.

Гай погледна към групата младежи, които продължаваха да се смеят. Изражението му беше неразгадаемо и макар уменията на Исана във водното призоваване да не бяха достатъчни, за да усети истинските му чувства, изведнъж я порази мисълта, че животът му като Първи лорд повече от всичко друго е ужасно самотен.