Фурията на Академа

Исана седеше, смаяна от разказа му, без да се изненадва, че Тави се обучава за Курсор. Когато племенникът ѝ бе заминал за столицата, тя очакваше нещо подобно. Слушаше го внимателно, но също така се стараеше да прецени израженията на лицата и емоциите на всички останали, които се бяха събрали край масата. Освен това Исана подозираше, че Тави не разказва всичко, макар да не бе съвсем сигурна защо му е да прикрива част от маскарада на Макс като Първия лорд или смъртта на маестро Килиан.

Вече беше станало доста късно, когато Първият лорд реши, че е време да приключват. Скоро в залата останаха само Тави, Гай и самата Исана.

– Надявах се да мога да поговоря с Тави насаме – каза тя на Първия лорд.

Той повдигна изненадано вежди и известно време разглеждаше роклята ѝ. На Исана ѝ се наложи да прибегне до помощта на Ручей, за да не се изчерви, но тя успя да издържи погледа на Гай, без да трепне.

– Холтър – каза спокойно той, – това е моят дом. Аз ще чуя онова, което искате да кажете на един от моите Курсори.

Исана сви устни, но кимна леко. Тя не искаше да говори за тези неща пред него – но това бе част от цената, която трябваше да заплати, за да си осигури помощта на Акватайн. Така да бъде.

– Тави – каза тихо тя, – притеснява ме една твоя приятелка. Гаел – мисля, че така се казва. Не мога да кажа нищо определено, но в нея има нещо... не както трябва.

За голямо раздразнение на Исана, Тави погледна към Гай. Първият лорд му кимна.

– Знам, лельо Исана – отвърна младежът с тих и много сериозен глас. – Тя не е Гаел. Или поне не е истинската Гаел.

Исана се намръщи.

– Откъде знаеш?

– Защото мъжете, които отвлякоха мен и Кайтай от тунелите, бяха хора на Калар – рече той, – и те ни чакаха там. Преди да умре, маестро Килиан ми каза, че главният убиец на Калар е все още тук и че той е платил ужасна цена, за да вкара убиец в Цитаделата. Маестрото се престорил, че преминава на страната на Калар, с надеждата, че ще успее да научи повече за намеренията на врага, и се свързал с главния му убиец – жена, на име Рук. Която и да е Рук, тя трябва да може да общува с Килиан, без да предизвиква подозрения у никого. Освен това трябва да ме е виждала да влизам нощем в подземията и да знае, че оставям белези по стените, за да мога да намеря обратния път. Накратко, това просто трябва да е някой от учениците.

– И това е била цената, за която е говорил Килиан – прошепна Гай. – Момичето, което е било избрано за обучение, е било заменено от Рук, която чрез водно призоваване е променила външния си вид. Момичето сигурно е било убито няколко дни след това.

Исана поклати глава.

– Това е... Ваше Величество, вие знаете не по-зле от мен, че всеки, който е толкова силен в призоваването на вода, може да влияе на емоциите на околните.

– Съвсем не ѝ е било трудно да убеди всички около нея, че е просто безобидно младо момиче – промърмори Гай.

– Да. И ако някой убива твърде често, той със сигурност ще си изгуби ума.

– Най-вероятно – кимна Гай.