Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Откъде знаеш? – попита Бърнард. – Как можеш да си сигурна?
Тя го погледна и поклати глава.
– Какво намекваш?
– Че поне съществува някаква вероятност да не си безплодна. И докато не се уверим в това, няма причина да не сме заедно.
Тя го погледна неуверено.
– Знаеш какви са законите. Ти имаш дълг пред държавата, Бърнард. Длъжен си да предадеш на децата си силата на призователската си дарба.
– И възнамерявам да го изпълня – каза той. – С теб.
Двамата продължиха да вървят мълчаливо, докато накрая тя каза:
– Наистина ли вярваш, че е възможно?
Той кимна.
– Смятам, че да. И искам да се случи. Но единственият начин това да стане, е да не спираме да опитваме.
Амара помълча известно време и отговори:
– Много добре. – Тя преглътна. – Но... Не искам Гай да разбира. Чак ако... – Тя се сепна и започна изречението отначало. – Чак когато зачена. Иначе той би могъл да ни заповяда да се разделим. Но ако има дете, той няма да има законови или етически основания да възрази.
Бърнард я погледна изпитателно. После се спря, обхвана брадичката ѝ с широката си длан и я целуна, много бавно и много нежно, по устата.
– Съгласен съм – промърмори той след това. – Засега. Но ще настъпи ден, когато вече няма да можем да крием брачните си обети от останалите. И в този ден аз искам да съм сигурен, че ще застанеш до мен. Стигне ли се до това, ние ще се изправим заедно срещу волята на Първия лорд и закона.
– Заедно – каза тя и го целуна.
Той се подсмихна.
– Какво може да се случи в най-лошия случай? Да ни уволнят от служба. Да отменят гражданските ни привилегии. И в такъв случай просто няма да ни се налага да се притесняваме за никакви задължения.
– Ще бъдем разорени, но заедно – отвърна Амара с иронична усмивка. – Това ли имаш предвид?
– Щом си до мен, аз няма да съм разорен – отвърна той.
Амара обви с ръце врата на съпруга си и го притисна към себе си. Тя почувства как я обгръщат силните му грижовни ръце.
Може пък той да беше прав. Може би всичко щеше да бъде наред.
Глава 57
Фиделиас приключи с почистването на ботушите си и ги остави до леглото. До него лежеше вече приготвената раница. Огледа замислено стаята. В имението на семейство Акватайн той живееше в помещението за прислугата, което имаше същите размери като стаята, която обитаваше в Цитаделата. Леглото може би беше по-меко, чаршафите и одеялата – по-фини, лампите бяха малко по-качествени. Но иначе си беше почти същото.
Той поклати глава и се опъна на леглото. Беше твърде изморен, за да се съблича и да се пъха под завивките. Вместо това впери поглед в тавана и се заслуша в звуците, които се донасяха от съседните стаи и коридори.
Вратата изведнъж се отвори без предварително почукване. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере кой е влязъл.
Лейди Акватайн помълча за миг, преди да каже:
– Вече си си събрал багажа, виждам.
– Да – отвърна той. – Ще тръгна преди изгрев-слънце.
– Няма ли да останеш за церемонията по представянето?
– Нямате нужда от мен за това – каза Фиделиас. – Видях роклята, която сте купили за холтъра. Сигурен съм, че ще направи нужното впечатление. Мен ме чакат други дела.
– Така ли? – попита тя. – Все още не съм ти дала следващата ти задача.
– Ще ме изпратите в Калар – отвърна Фиделиас. – За да се свържа с хората ми там. Ще поискате да научите какви връзки има Калар с южните Върховни лордове и как да ги прекъснете.
Тя се засмя тихо.
– Трябва ли да се чувствам доволна заради това, че успях да си намеря такъв великолепен шпионин?
– Не си правете труда – отвърна той. – Аз избрах вас и вашия съпруг, а не обратното.
– Какъв циник – промърмори тя. – Един джентълмен никога не би говорил толкова откровено за това.
– Все пак не сте ме наели за партньор по танци – рече тихо Фиделиас.
– Да. Не съм – Тя се поколеба за миг, преди да каже: – Ще вземеш ли вода от нашия извор?
– Да. За да не ожаднея много. Южните лета са горещи.
– Внимавай, Фиделиас – каза лейди Акватайн. – Ти си ценна придобивка. Но и моето търпение към непочтителността ти си има своите граници.
– На ваше място, Ваша светлост – каза Фиделиас, – аз щях да се погрижа да запазя своите източници на информация.
– Имаш предвид себе си? – попита тя.
– Имам предвид себе си.
– И защо?
В гласа ѝ се появи опасна нотка.
За пръв път от началото на разговора Фиделиас отмести поглед от тавана. Тя стоеше до вратата, висока, елегантна и прекрасна, наметната с широка сива пелерина и леки чехлички на краката. Тъмната ѝ коса бе прибрана с няколко костени гребена. Той се наслади за миг на красотата ѝ и усети как го изпълват едновременно желание и гняв. Разбира се, никой мъж не можеше да се изправи пред такава красота и да не изпита нищо. Но гневът му го изненада. Той се постара да го скрие от лейди Акватайн.