Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– И вие сте позволили да убият нещастното момиче, за да се сдобиете с известно преимущество? – попита Исана.
– Килиан никога не ми спомена подобно нещо – каза Гай. – Той е взел самостоятелно това решение.
Исана поклати отвратено глава.
– Няма значение. Това е чудовищно.
– Да – отвърна Гай без следа от срам в гласа. – Така е. Но Килиан е решил, че е необходимо.
Исана поклати глава.
– Тази убийца. Рук. Кога ще я задържите?
– Не можем – отвърна тихо Тави. – Поне не веднага. Точно сега Рук не знае, че сме наясно със самоличността ѝ. Можем да използваме това срещу нея и срещу Калар.
– Тя е убийца – рече тихо Исана. – И най-вероятно е луда. А вие ще я оставите на свобода?
– Ако Първият лорд я премахне – каза Тави, – ако я задържат или я изпратят в изгнание, Калар ще изпрати някой друг – и този път може да не успеем да го открием. Много по-опасно е да я задържим, отколкото да я оставим на свобода. Поне за момента.
– Чудовищно – повтори Исана.
Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя не си направи труда да ги изтрие.
Тави ги забеляза, изчерви се и наведе глава. После погледна Исана и каза:
– Надявам се, че не съм те разочаровал, лельо Исана.
Тя се усмихна леко.
– Надявам се, че аз не съм те разочаровала, Тави.
– Никога – отвърна тихо той. – Разбирам защо ти... – Той махна двусмислено с ръка. – Направила си го, за да защитиш хората, които обичаш.
– Да – отвърна тихо Исана. – Мисля, че не трябва да съм първата, която ще започне да хвърля камъни. – Тя се приближи до Тави, взе лицето му в шепите си, целуна го по челото и каза: – Обещай ми, че ще внимаваш.
– Обещавам – отвърна тихо той.
Тя го прегърна отново и двамата останаха притиснати един към друг. Гай се оттегли през един от страничните изходи, а Тави я изпрати до изхода, където я чакаше каретата на Акватайн. Исана вървеше, опирайки се на ръката му, и той ѝ помогна да се качи в каретата.
– Тави – каза тя, преди вратата да се затвори.
– Да, лельо Исана?
– Много те обичам.
Той се усмихна.
– И аз те обичам.
Тя кимна.
– И се гордея с теб. Никога не си мисли обратното. И се тревожа за теб. Това е всичко. А ти толкова си пораснал.
Той се ухили.
– На Първия лорд му излиза много скъпо да ме държи подръка – каза той.
Исана се засмя и той се наведе, за да я целуне отново по бузата. Тя разроши косата му и каза:
– Пиши ми по-често. Където и да се окажем, отношението ми към теб никога няма да се промени.
– Нито пък моето – увери я Тави. Той отстъпи назад и кимна на кочияша, който започна да прибира стълбичката и да затваря вратата. – Пиши ми колкото се може по-често. И се пази.
Тя кимна и му се усмихна, вратата се затвори и кочияшът седна на мястото си. Каретата бавно потегли. Исана се облегна назад и затвори очи. Тя се почувства ужасно самотна в каретата на Акватайн. Тя беше сама.
– Пази се – прошепна тя и затвори очи, запечатвайки в съзнанието си усмивката му. Ръката ѝ се вдигна към гърдите, напипвайки пръстена, който все още висеше на верижка на шията ѝ. – Пази се, сине мой.
Епилог
Майлс се спусна по последните стъпала и прекоси помещението, което се намираше пред залата за медитиране на Първия лорд. По пода все още имаше следи от пожара, който бяха запалили Тави и Кайтай, но следите от кръвта във всякакви цветове бяха почистени. Вратата към стаята беше открехната, но Майлс се спря пред нея и тихо почука.
– Влизай, Майлс – разнесе се гласът на Гай.
Майлс бутна вратата и влезе. Гай седеше на стола пред бюрото си и със свити устни пишеше нещо на някакъв лист. После се подписа, спокойно го сгъна и го запечата с восък и личния си печат. – Какво те води тук?
– Обичайното – отговори Майлс. – Не намерихме нищо в подземията, извън странната пещера, където вордите си бяха направили гнездо. Никъде няма и следа от тях, но аз изпратих съобщения до легионите във всеки град да бъдат нащрек и веднага да ни съобщят, ако забележат нещо подозрително, което да подсказва присъствието на ворди.
– Добре – каза Гай и внезапно попита: – На теб известно ли ти е, че вордите, в една или друга форма, са пренебрегвали присъствието на Тави три пъти?
Майлс се намръщи.
– Видях го как се измъква от цяла вордска тълпа. Тогава реших, че просто е действал твърде бързо. А и те го нападнаха веднага след това.
– Но чак след като е ударил царицата им с копие – рече замислено Гай.
– Нали не смятате, че момчето е в съюз с тях? – попита Майлс.
Гай повдигна едната си вежда.
– Разбира се, че не. Но това е аномалия, която все още не мога да разбера. Възможно е да е чиста случайност – и на Тави просто да му е провървяло. Но ако не е така? Това би ни подсказало нещо важно за тях.