Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 419
Перейти на страницу:

Католическият свещеник прочете сто двадесет и деветия псалм, De profundis. Викаше с всички сили, но хората към края едва го чуваха. Англиканският пастор прочете „Съберете се да погребете мъртвите“ от Книгата за общи молитви. Дилис Джоунс, млад методист, изпя „Любов Божествена, по-висша от всички“ — химн, написан от Чарлс Уесли. Баптисткият пастор пък прочете Първото послание към Коринтяните, глава петнадесета, от двадесети стих до края.

Всички независими църкви трябваше да се представляват от един проповедник и изборът се спря на тате.

Той започна със стих от Посланието на свети апостол Павел до римляните, осма глава: „Но ако Духът на Оногова, който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.“. Тате имаше мощен глас, който се разнесе звучно из целия парк.

Етел се гордееше с него. Оказаната чест признаваше положението му на един от най-видните мъже в града, духовен и политически водач. При това изглеждаше добре — мама му беше купила нова черна вратовръзка, копринена, от магазина на Гуин Евънс в Мертир.

Говори за възкресението и отвъдния живот и Етел се поразсея, всичко това го бе чувала и преди. Тя допускаше, че има живот след смъртта, но не беше съвсем сигурна. Бездруго щеше да узнае, когато му дойде времето.

Леко раздвижване сред тълпата й подсказа, че тате може би се е отклонил от обичайните теми. Чу го да казва:

— Надявам се, преди решението тази страна да тръгне на война, всеки депутат да е потърсил искрено и с молитва в съвестта си, и да е намерил, че Господ го води. Кой обаче прати тези мъже в Парламента?

„Ще започне с политиката“, помисли си Етел. „Браво, тате. Това ще изтрие самодоволното изражение от лицето на пастора.“

— Всеки мъж в тази страна по принцип подлежи на военна служба. Ала не на всеки мъж е позволено да участва във вземането на решение да се тръгне на война.

Разнесоха се викове на съгласие.

— Законът изключва повече от половината мъже в тази страна от гласуването!

Етел каза на висок глас:

— И всички жени!

— Тихо сега! Татко ти приказва, не ти — обади се мама.

— Повече от двеста мъже от Абъроуен бяха убити на първи юли, на бреговете на река Сома. Чух, че жертвите от наша стана са повече от петдесет хиляди!

Тълпата зяпна от ужас. Не много хора знаеха това число. Татко го узна от Етел. Мод имаше приятели в Министерството на войната и те й бяха казали.

— Петдесет хиляди, от които двадесет хиляди мъртви — продължи тате. — И битката не е свършила. Ден след ден още младежи са убивани.

Обадиха се и несъгласни, но думите им бяха удавени от одобрителните викове. Тате вдигна ръка и ги смълча.

— Не казвам кой е виновен. Казвам само това. Подобно клане не може да е оправдано, когато на мъжете е отказано участието във вземането на решението за войната.

Англиканският пастор пристъпи напред в опит да прекъсне тате, а Пърсивал Джоунс неуспешно се помъчи да се покатери на трибуната. Тате обаче приключваше:

— Ако някога поискат от нас да отидем на война, това няма да бъде сторено без съгласието на всички.

— На жените наравно с мъжете! — извика Етел, но гласът й се загуби сред одобрителните възгласи на миньорите.

Пред тате вече се бяха изправили неколцина несъгласни с него, ала гласът му кънтеше над шумотевицата.

— Никога повече няма да водим война по заповедите на едно малцинство! Никога! Никога! Никога! — изрева тате.

После седна под тътена на аплодисментите.

Деветнадесета глава

Юли — октомври 1916 година

I

Ковел беше железопътен възел в някогашна Руска Полша, близо до старата граница с Австро-Унгария. Руската армия се събра на двадесет мили източно от града, на бреговете на реката Стоход. Цялата област беше мочурлива — стотици квадратни мили блата, из които се виеха пътечки. Григорий намери малко по-сухо място и нареди на взвода си да се разположи тук на лагер. Нямаха палатки — майор Азов ги продаде още преди три месеца на една фабрика за облекло в Пинск. Каза, че през лятото войниците нямат нужда от тях, а когато дойде зимата, всички вече ще са мъртви.

Като по чудо Григорий беше още жив. Беше старшина, а приятелят му Исак — ефрейтор. Малцината оцелели от набора от четиринадесета година сега бяха предимно подофицери. Батальонът на Григорий беше почти унищожен, преместен, подсилен и отново унищожен. Пращаха ги навсякъде, но не и у дома.

1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)