В капана на времето [bg]

Мъжете се върнаха точно преди мръкване. Конете бяха натоварени с торби със сол, игли, подправки за туршия и други дреболии, които не се произвеждаха в Лалиброх.

Чух как един кон изцвили на път за конюшнята и хукнах по стълбите, а Джени излетя от кухнята.

Заля ме облекчение, когато видях високата фигура на Джейми до плевнята. Затичах се през двора, без да обръщам внимание на снега, и се хвърлих в прегръдките му.

— Къде беше, по дяволите?

Той ме целуна, преди да отговори. Лицето му беше студено, а устните имаха лек и приятен вкус на уиски.

— Ммм, наденица ли има за вечеря? — попита одобрително, като подуши въздуха, наситен с дима от кухнята. — Чудесно, умирам от глад.

— Наденици и картофено пюре — казах аз. — Къде беше?

Той се засмя и изтърси снега от наметалото си.

— Картофено пюре? Това е храна, нали?

— Да, традиционно английско ястие, понастоящем непознато в невежата Шотландия. Е, проклет шотландецо, къде беше цели два дни? С Джени се притеснихме.

— Стана малка злополука… — започна Джейми, но забеляза дребната фигура на Фъргъс, който носеше фенер. — О, носиш фенер, Фъргъс? Добро момче! Остави го там, да не подпалиш сламата, а после отведи туй нещастно животно в обора. И иди да вечеряш. Вече можеш да си сядаш на задника, нали? — Перна го приятелски по ухото. Момчето отскочи и се ухили; явно не таеше лоши чувства заради случилото се в обора предния ден.

— Джейми — повторих аз. — Ако не спреш да говориш за коне и наденици и не ми кажеш какво ви се е случило, ще те изритам в пищялите. Сигурно много ще ме заболи, щото съм по пантофи, но така или иначе си предупреден.

— Това заплаха ли беше? — засмя се той. — Не е много страшна, сасенак, но…

— Иън! — Джени, забавена за миг от Маги, се появи тъкмо когато съпругът ѝ пристъпи в светлината на фенера. Обърнах се и я видях как се хвърля напред и слага ръка на лицето му.

— Какво ти се случило, човече? — Явно въпросният инцидент се беше отразил най-вече на Иън. Едното му око беше почерняло, подуто и полузатворено, а на скулата му личеше дълга драскотина.

— Добре съм — отвърна той и я потупа нежно, когато го прегърна. Малката Маги се навря между тях. — Само се поожулих.

— Слизахме по склона на хълм две мили преди селото и водехме конете, защото беше стръмно. Иън стъпи в една къртичина и си счупи крака — обясни Джейми.

— Дървения — уточни Иън и се усмихна малко свенливо. — Къртицата пострада повече.

— Останахме в една къща наблизо, докато му издяламе нов — довърши Джейми. — Може ли вече да ядем? Коремът ми се е залепил за гърба.

Влязохме без повече приказки и с госпожа Крук сервирахме вечерята, докато Джени промиваше лицето на Иън с хамамелис и го разпитваше разтревожено дали има други наранявания.

— Нищо ми няма — увери я той. — Само се понатъртих. — Но докато влизаше в къщата, забелязах, че куца много по-силно от преди. След като почистихме масата след вечеря, аз си поговорих с Джени и когато се настанихме в салона сред разопакованите покупки, тя коленичи на чергата до Иън и хвана новия му крак.