Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
В края на август се запролети, спря да вали и задухаха обичайните за това време бурни ветрове. Навред нацъфтяха цветя. Дребни невзрачни растения и шубраци внезапно се покриха с лъскави мекички жълти топчета, с увиснали цветове с остри връхчета, наподобяващи четки за шишета, с прилични на паяжина розови, жълто-кафеникави и оранжеви китки. Дори най-високите дървета сякаш отвориха множество очи с белезникави клепки и се окичиха с млади нежнорозови листа. За разлика от европейските и американските цветя тук цветята не бяха с венчелистчета, а приличаха на леки четчици. Ако искаха да видят венчелистчета, заселниците трябваше да се взират в тревата, където ситните храсти бяха отрупани с цикламени цветчета като малки лаленца. В чистия въздух със сладостен дъх на смола се носеха какви ли не ухания, някои едва доловими, други направо натрапчиви.
На пети септември пък нощното небе сякаш бе озарено от сияйни илюминации, каквито малцина бяха виждали. Небосводът грееше и трептеше, все едно застлан от приказно красива нагъната завеса със светещи ресни, обагрени в зеленикаво-жълто, кърмъзено и теменужено, от всички точки на хоризонта към зенита се стрелкаха мощни стоманено-индигови лъчи, които се движеха по-бързо и от мълнии или бяха застинали на зловещи светещи стълбове. През 1750 година и в Англия бе имало сияние, ала всички го помнеха чисто и просто като пъстра, обвита в мъглица мъждива светлинка. На другия ден моряците уверяваха всички, че сиянието, на което са станали свидетели, било много по-красиво от Северното сияние.
Всички се поободриха, макар че всъщност не бяха изживели истинска зима и времето не се беше затоплило кой знае колко. Но овцете и козите раждаха агнета и шилета, кокошките мътеха яйца. Е, никой нямаше право да докосва и с пръст животинките, въпреки това те вещаеха по-добри времена в някакво необозримо бъдеще — ако изобщо някой щеше да доживее да го види. Дажбите си останаха все така оскъдни.
Лизи поиска и получи още семена и с подновен плам се запретна да ги сади. Съжаляваше само, че няма откъде да вземе грудка картоф. И все пак, ако морковите и ряпата дадяха плод, каторжниците щяха да разполагат с храна, която да засища поне малко. Зелените зеленчуци предпазваха от скорбут, ала не пълнеха стомаха.
Губернаторът Филип бе решил да изпроводи „Сириус“ до Кейптаун, за да докара оттам храна — един Бог знаеше кога ще пристигне „Страж“, та да се уповават на него за оцеляването си. На отиване „Сириус“ щеше да се отправи на изток, към нос Хорн, а на връщане капитан Хънтър трябваше сам да реши откъде да мине, дали през залива Ван Димен или пак през нос Хорн. Заедно със „Сириус“ от Порт Джаксън щеше да потегли и „Златната дъбрава“, защото складът за алкохола бе пред завършване, но първо щеше да се отбие до остров Норфолк, за да откара първата група каторжници, които според плана на Филип да станат жители на малкото селище там и да намалят броя на обитателите на първото, доста пренаселено голямо селище.
Когато последния ден на септември майор Рос повика Ричард, той знаеше какво му предстои да чуе. Наскоро беше навършил четирийсет години и от трийсет и шестата си година неизменно беше празнувал рождените си дни на ново място — Глостърския затвор, плаващия затвор „Церера“, „Александър“ и Нов Южен Уелс. Дълбоко в себе знаеше, че и на четирийсет и първия си рожден ден ще бъде на друго място, макар и да не беше очаквал да го преместят толкова скоро. След броени седмици щеше да бъде на остров Норфолк. Нямаше нищо по-сигурно от това.
— Браво на теб, Морган — рече му заместник-губернаторът, — постигна истински чудеса с редник Станфийлд, освен това ни оставяш и двама обучени точилари на триони. Мислех да пратя на остров Норфолк Станфийлд, но той се грижи за госпожа Хармсуърт и за децата й. Длъжен съм да мисля не само за морските пехотинци на мое подчинение, но и за техните съпруги, вдовици и деца. Станфийлд ще остане тук и ще поеме поддръжката на кремъклийките. А ти ще отидеш на остров Норфолк като секач, точилар на триони и майстор оръжейник. Лейтенант Кинг е уведомил негово превъзходителство губернатора, че единственият му опитен секач се е удавил. Ти, Морган, може и да не си секач, но не се и съмнявам, че бързо ще усвоиш занаята. Такъв си си — схватлив. В една от депешите обясних на лейтенант Кинг, че ти ще бъдеш сред най-ценните придобивки на остров Норфолк. — Тънките устни се разтегнаха в кисела усмивка. — И неколцина от другите, които заминават, също ще бъдат незаменими за острова.