Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Горо вдигна рамене и отговори:
— Горо мисли, благородни сеньор, че наградата не би била толкова голяма, ако някой може да я заслужи!
— Безумецо! — извика Зиани, разгневен от бавния разказ на негъра. — Ти се осмеляваш да намекваш, че обещанията на Съвета на тримата са лъжливи. Тази награда ще възнагради усилията на някой смел и съобразителен човек!
— Великият капитан има право — каза негърът. — Но той трябва да знае, че работата е по-мъчна, отколкото изглежда!
— Да не си въобразяваш, че гъските ще падат печени в устата ти? Ако тази награда то бъде вече дадена, ти може да смениш господаря си или отечеството си, както вече си правил. Но си спомням сега, че ти някога беше роб на незаконно родения. Ти си го срещнал във Венеция. Той без съмнение не подозира, че ти си постъпил на моя служба и че асперираш за двете хиляди зекини! Тъкмо е бил моментът да го заловиш! Отговори негоднико! Струва ми се, че първата ти грижа в деня, когато се появиш в палата ми, беше да ми съобщиш за смъртта на този каторжник? Какво означават всички тия противоречия?
— Велики капитане, Горо е съобщил това, което знае. Когато е узнал, че Маринели е още жив, той бе смаян. Не можеше да повярва на ушите си!
— Ти знаеш добре местата, където се крие във Венеция — прекъсна го великият капитан. — Твоята длъжност е да намериш дирята му. Страхуваш ли се от този човек?
— Не се страхувам, велики капитане — каза негърът. — Двете хиляди зекини са достатъчни да направят Горо смел и разумен, но… хубавото момиче! До последната нощ очите на Горо не виждаха друго освен нея. Само на сутринта мисълта за златото дойде на ума му и той започна своите издирвания.
— Без да узнае нещо особено — добави великият капитан.
— Какво мисли сеньор за Горо: че негърът въпреки неуспеха си ще претендира за наградата.
— В този костюм ли правиш издирванията? — запита Зиани.
— Великият капитан знае — отговори Горо, — че негърът е беден, за да се костюмира. Благородникът Тадео Моро му даде една изтъркана сенаторска мантия, дожесата му подари една маска, а шапката…
Негърът се прекъсна.
— Е, защо се колебаеш? — попита Мило, комуто разказа на негъра доставяше удоволствие. — Каква е историята с шапката?
— Хм! — започна негърът със затруднение. — Това е лошото. Отдавна вече Горо чувстваше непреодолимо желание… Той се съзнаваше.
— О, разбрах те, обеснико — извика Зиани. — Ти си харесал шапката и си я откраднал!
— На Риалто, велики капитане! — отговори Горо с откровеност. — Но Горо се кълне, че този продавач, от когото я взе, я е откраднал пръв!
— И поради това мислиш, че постъпката ти може да се извини?
— Горо не познава добре законите и обичайте на християните — подзе негърът, — но сега мисля, че по-добре беше да не бе откраднал тази шапка.
— Охо, ти се разкайваш? — попита адмиралът, смеейки се.
— Горо мисли да я върне на продавача!
— Когато я взе, продавачът не те ли хвана за яката?
— Той имаше такова намерение,… но Горо му извика, че я взема да я опита и когато оня не го поглеждаше, Горо изчезна! Ах, но какъв хубав просяк стана от Горо! Той вдъхва уважение! Великият капитан може да го свидетелствува. Маската прави Горо съвсем неузнаваем.
Всички момичета го мислят за богат търговец на пъпеши на площад Сан Марко и ако Маринели също бе видял Горо, без съмнение би правил всевъзможни предположения, преди да познае Горо под неговата маска. Нека сеньор вярва на своя предан роб, когато му казва, че е търсил и шпионирал. Горо сложи цялото си умение в ход. Негърът иска да говори за една маска, която сигурно не е била Марино Маринели, понеже последният беше маскиран като кръстоносец, но в която, Горо се заклева, е открил една важна персона!
— Хайде, говори, негре — настоя Зиани. — Може би сетне ще ни кажеш някоя следа.
— Това беше едно синьо домино, велики капитане! — каза той. — Горо не можа да проникне в неговото инкогнито. Той сигурно е някой чужденец, съюзник на пиратите на Маринели!
— Защо не си се опитал да го заловиш? — попита Силвио недоволен. — Твоята длъжност бе да го привлечеш към палата на дожовете, където можеше да се хвърли светлина върху неговата личност.
— О, Горо се опита да го привлече, но другият отхвърли неговите покани. Горо не можеше да го арестува сред толкова много хора, без да наруши грубо позволената търпимост на карнавала. Обаче това синьо домино изглеждаше много подозрително!
— Къде отиде то после? — запита Зиани все по заинтересуван.
— То внезапно изчезна — заяви негърът — като че ли потъна в земята. Маринели дали няма някой кораб на котва в лагуните? Благородните сеньори не знаят нищо повече, но сигурно знаят по-малко от Горо… Великият капитан не се ли изненада, като видя Горо да пристига в червена дреха и бял панталон?