Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Ние ви водим тази маска, благородни господари. Вярваме, че това е незаконнороденият — отговори Пиетро. — Видяхме го като даде на просяка от Риалто една златна монета и му забрани да пее.
— Имайте милост, господари! — каза тогава черното домино. — Аз нищо не зная от това. Полицаите са направили грешка. Заповядайте да ме освободят и ще кажа всичко!
По знак на великия инквизитор, Пиетро и Себастиано оставиха нещастния Агостино и се оттеглиха. Гондолиерът, освободен от техните ръце, падна на колене и смъкна бързо маската си.
— Кой си ти? Защо си се дегизирал така? — запита дон Виторио. — Твоите обвинители настояват, че си дал една златна монета на просяка от Риалто.
— Това не съм аз, благородни господари, заклевам ви се, не съм аз! Имайте милост, аз съм гондолиерът Агостино!
При тия думи Пиетро и неговия другар се спогледаха учудени.
— Познавате ли го? — ги попита великият инквизитор.
— Не можахме да го познаем в този му костюм — заяви Себастиано.
— Защо си се дегизирал така? — запита председателят на съда.
— Това бе една чудна работа, господари! — отговори човекът и стана. — Не съм извършил никакво престъпление. Света Богородица и всички светци да ми бъдат свидетели.
— Вие вярвате, че сте заловили каторжника и пирата Маринели — каза великият инквизитор, обръщайки се към двамата полицаи. — Трябва да дадете сега сметка за вашето заблуждение! Вървете си!
Пиетро и Себастиано тръгнаха с наведени глави.
Приятната перспектива за двете хиляди зекини внезапно им бе изтръгната по чудовищен начин.
Сбогом замъци в Испания и приятни сънища.
Щом те напуснаха черната стая, великият инквизитор зададе на черното домино следния въпрос:
— Разкажи ми защо си се дегизирал така и си направил да те смятат за бандита, когото търсим?
— Чуйте, благородни господа — отвърна човекът. — Оставете ми да ви кажа цялата истина. Аз се разхождах с гондолата си близо до моста на Риалто, когато изведнъж, преди два часа, видях да тичат по кея, слизайки от моста един панталон и едно черно домино.
— Беше ли забелязал последния преди да дойде до тебе? Видя ли го да дава златна монета на певеца от моста? — прекъсна го трескаво съдията.
— Не, господари — заяви обвиняемият. — Не съм го видял да прави това, но вярвам, че той е много богат, защото не се скъпи с парите.
Тримата инквизитори размениха погледи.
— Продължавай! — заповяда дои Виторио.
Агостино продължи разказа си.
— Двете маски — каза той — изтичаха към мене, с викове ме накараха да дойда до брега, качиха се в гондолата и ми заповядаха да почна да греба, колкото мога по-бързо към Сан Николо. Стори ми се, че преследват някого. Помислих, че се касае за някоя карнавална шега. Но сега узнах каква глупост съм извършил. Ах! Как бях глупав да загубя така двете хиляди зекини!
— Вярваш ли, че черното домино е бил незаконнороденият? — попита великият инквизитор.
— Това беше той, господари — извика Агостино. — Сигурен съм. Сега разбрах всичко.
Гондолиерът изглеждаше обхванат от отчаяние и кършеше ръцете си.
— Това не бе никой друг, освен Маринели! — добави той.
— Позна ли чертите на незаконно родения?
— О, ясно го познах. Кой не познава Марино Маринели, който някога бе така популярен и който сега е паднал до стъпалото на пират, както вие съобщавате! Щом видях лицето му, веднага си казах, че съм го виждал някъде, но тогава не можах да си спомня.
— Какво означава твоята дегизировка? Защо си се облякъл така? — запита съдията.
— По пътя — заяви човекът — панталонът ми помогна в гребането, а черното домино ми предложи за таксата една двойна сума от тази, която му бях поискал. После той изведнъж ме попита, колко струват гондолиерските ми дрехи и поиска да ги купи. Предложи ми две зекини и ми даде костюма си, освен това. И аз, глупакът, не открих нищо. Мислех, че се касае за една маскарадна шега.
— Не беше ли чел нашата прокламация? — каза инквизиторът със заплашителен тон. — Знаеш ли, че ти ни вдъхваш недоверие?
— Уви, да, благородни сеньори — продължи човекът, — бях я чел и трябваше… Но аз го изтървах и загубих двете хиляди зекини. През целия си живот няма да забравя това! За да се накажа, ще се откажа от карнавала и ще се въздържам цели осем дни. Това ще ми бъде достатъчно!
— Продължавай, продължавай разказа си! — каза великият инквизитор важно. — Може би твоята вина да може да се поправи.
— Ние разменихме дрехите си, без да обърнем внимание, че една друга лодка ни следи. Оставих панталона и гондолиера да слязат на острова и се върнах към Пиацета, за да се позабавлявам и аз. Но забавлението ми не излезе така, както смятах…