Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
При тия думи той хвърли неспокоен поглед върху водата, като че ли се страхуваше да не се появи тоя, за когото говореше.
Уверявам те, че всички тия хора, които са вдигнали оръжие срещу него по височайша заповед, го уважават. Те го обичат заради доброто му сърце. Но и се страхуват от него, понеже знаят, че е способен да изпрати всички ни в ада, ако пожелае!
— Ббббр! — потрепери Марко. — Тази нощ ще бъде страшна. Морето се е развълнувало и облаците ще покрият напълно луната.
— Вярвам, че Марино тази нощ не ще премине, без да се случи някое странно събитие. Предчувствам го със сигурност!
— Ти ме ужасяваш!
— Ти си един страхливец, Марко — заяви другият. — Вярваш ли, че незаконнороденият ще пожелае и нашето погубване? Той е добър, честен и великодушен човек. Неговото злато е чисто от всякакви примеси и тежи добре. То е така ново, като че ли той го е излял! Той събира хора за своя служба.
— Събира хора ли? Откъде? — попита Марко.
— От Брандоло и Анкона — отговори Карло. — Той не е скъперник като републиката. Неговите заплати на ангажираните са истински келепир!
— Но — каза Марко малко поуспокоен — нали той има договор с дявола?
— Какво ги интересува това войниците? Спомняш ли си за генерал Фаратри? Е добре, й той бе сключил договор с дявола. Неговите войски не бяха ли затънали в богатства?
— Шт, Карло! Не оставяй да те чуе никой, че питаеш почит към незаконно родения, понеже последният ти час ще удари скоро…
За момент Марко млъкна и се замисли.
— Все пак — подзе той внезапно — всеки трябва да се грижи за интереса си. Погледни долу веселите сътрапезници, които пият кипърско вино: Мило, адмирала, великия капитан и двама офицери. Те тънат в злато и почести, докато ние, бедняците…
Карло щеше да отговори на своя другар, когато последният, с внезапен жест го хвана за ръката.
— Нека света Богородица да ни закриля! — извика той внезапно. — Погледни там!
Той посочи с пръст един предмет, който се движеше върху повърхността на водата.
— Ангелите да ни помагат! — извика той уплашен.
— Какво видя?
— Една лодка, Карло — каза Марко. — Една лодка, в която има един гребец с чудно лице!
— Тъмнината те е заблудила, бедни ми Марко! Виждаш призраци.
— Пази се, моля ти се Карло — каза Марко. — Не ни излагай на опасност!
— Охо! — отговори Карло, спокоен. — Сега забелязах лодката. Свръхестественото същество в нея не е нищо друго, освен един негър, облечен в черна дреха и бял панталон.
— Как, негър ли? — попита Марко недоверчиво. — Да, видях го и аз. Хей, стой! Кой си ти?
Един смях отговори на вика на войника. Видяха как гребецът вдигна и заби греблата във водата със силен тласък.
— Приятел! — викна най-сетне последният. — Аз съм негърът на великия капитан!
Офицерите, които бяха чули вика на Карло, станаха от масата и се доближиха до оградата, за да разгледат морето.
— Това е той! — каза Силвио Зиани. — Това е Горо, който ми носи някоя новина… Какво ли означава твоето идване? — го запита той, когато негърът беше вече на борда.
Горо се разсмя.
— Нека великият капитан да се сърди! — каза той. — Горо е искал също да си играе една малка шега.
— Какво? Как се осмеляваш да ми говориш така? — попита го строго Зиани, който бе заел мястото си до масата, отстрана на адмирал Мило.
— Сега е карнавал, велики капитане. Всички се забавляват. Горо се смеси с маските, заблуди се в една красива блондинка и не можа да намери пътя си!
— Може да ти се вярва — каза Зиани, — тъй като не съм те виждал днес. Знаеш ли какво заслужава твоето забавяне?
— Не велики капитане — отвърна негърът. — Горо би искал да получи двете хиляди зекини, да, голямото богатство, две хиляди зекини!
При тия думи очите на негъра светнаха със странен блясък, а ръката му правеше движения, като че ли брои пари.
При вида на тази мимика на Горо адмирал Мило не можа да сдържи смеха си.
— Прави ми впечатление на голям хитрец — каза той на Силвио Зиани.
— О, той е един изпечен каналия, както всички негри от Тунис, благородни Мило — отговори великият капитан. — Той е един негодник, достоен за всякакви низости.
Горо се засмя.
— Великият капитан — каза той — разкри всички престъпления на негъра, преди Горо да е помислил да ги извърши. Обаче, Горо от ден на ден става все по-честен.
— Хайде — запита старият адмирал, развеселен от разкаянието на негъра, — ще ни разкажеш ли твоята история за двете хиляди зекини.