Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Ето как умира един убиец! — извика Горо.
Със страшен удар негърът повали полицая в безсъзнание, после го прободе с камата му.
12. Пристанищната стража
Още от предната нощ, по заповед на Съвета на тримата, лагуните бяха окупирани от всички страни, в Джорджия, в плиткото място, от Сан Дона до Пиав, на континента и по далеч, при Порто ди Лидо и Порто ди Маламоко.
Венеция бе оградена с един огнен пояс, при пресичането на който нито един чуждестранен кораб, пуснал котва в пристанището, не можеше да мине, без да бъде видян. И най-малката лодка, която се доближеше до наблюдателните кораби, пътникът, който стигаше до някой часовой, поставен на сушата, биваха принуждавани да се върнат обратно във Венеция.
Никой не знаеше за тия мерки и предполагаха, че Маринели се разхожда спокойно в града, неподозиращ опасността, която го дебнеше.
Това беше мнението на всички офицери и войници. Те смятаха, че полицаите на Зиани не ще закъснеят да открият дирения в скривалището му.
При Джорджия, Леандро Малатеста командуваше морската дивизия. В Пиав Даниел Фоскари бе поел върховното командване на крайбрежните постове. В Сан Дона Енрико Бордено се намираше начело на своята кавалерия.
Що се отнася до Тадео Моро, той се бе настанил на адмиралския кораб до Маламоко, а великият капитан бе при Лидо, върху кораба, носещ комендантския флаг.
Така Съветът на тримата бе напълно сигурен в успеха, понеже грижата за залавянето бе подета от самите патриции. Можеше да се забележи, че на работа се бяха заловили всички, чиито имена фигурираха в списъците на виновниците, издълбан от Бертучио в каменните плочи на Санта Рока. Те имаха двоен интерес да заловят незаконнородения и да го премахнат.
Върху адмиралския кораб, който бе при Лидо и където се намираше Силвио Зиани, царуваше ред и пълно спокойствие.
На една част от екипажа бе позволено от адмирал Мило да слезе на сушата. Другата част се бе прибрала в кабините си при падането на нощта, за да си отпочинат.
На предната част на кораба множество офицери бяха седнали около една маса и разговаряха оживено. Близо до носа двама войници, които бяха стража за през нощта, държащи в ръцете си по една сабя с голямо острие, разговаряха тихо.
Нямаше по-скучно нещо от това да правиш по сто крачки върху моста през цялата нощ, да наблюдаваш кораба и морето. Това бе още по-тягостно, тъй като нищо подозрително не бе забелязано.
Луната, полуиздигнала се, изглеждаше, че скоро ще се скрие. Големи черни облаци, които все повече се сгъстяваха, се изкачваха непрекъснато на хоризонта.
Можеше да се забележи ясно първата линия от наблюдателните кораби. Те бяха на около двеста крачки един от друг. Една втора линия от фрегати и галери образуваха полукръг около остров Сан Николо и изглеждаха като гора от мачти.
Двамата войници, които наблюдаваха от наблюдателните пунктове на адмиралския кораб, прекарваха времето в разговор, използвайки обстоятелството, че никой не ги наблюдава.
Офицерите се развличаха също, като се бяха настанили удобно на другия край на кораба и опитваха фините вина и ликьори.
— Нощта ще бъде тъмна, Карло — каза един от тях. — Погледни тия буреносни облаци, които се събират. Незаконнороденият може да използва бурята.
— Как? Какво искаш да кажеш? — попита Карло.
— Ако вятърът се повдигне и разстрои линиите на фрегатите и галерите, Марино ще успее да си пробие път!
— Чуй да ти кажа, Марко — заяви Карло, — какво узнах. — Този Марино Маринели може да намери навсякъде изход, където поиска.
— Как си узнал това, Карло? — запита Марко, живо заинтересуван.
— Шт! Никой не трябва да ни чуе!
— Никой не ни подслушва, хайде говори! — каза ниско Марко.
— Той е подписал един договор с дявола. Може, ако желае, да се промъква през дупката на някоя ключалка или да се преобърне на друго лице или друго същество!
— Истина ли казваш, Карло? — запита Марко учуден, хвърляйки бърз поглед към морето, леко развълнувано и слабо осветено от луната.
Карло продължи:
— Зная това от Паскал, слуга от палата на дожовете. Той ми разказа, че Маринели се явил на дожа на огледалото.
— А как е узнал това?
— Паскал чул един ден дожът да си разговаря самичък. Това не е всичко, Марко. Преди дванадесет дни на празника на Луиджи, в палата, го заловили под маската на кръстоносец. Но той се отскубнал от ръцете им и изчезнал. Паскал добави, че тогава почувствал в салона силна миризма на сяра и дим.
— Света Богородице! — извика Марко ниско. — Какво говориш? Това е истинско чудо!
— Оттогава — продължи Карло — са го забелязали на различни места, но никой не е можал да го залови. Той се смеел под носа на всички. В момента, когато смятали, че го държат, той призовавал на помощ дяволското си изкуство и в ръцете на преследвачите оставала само мантията му! Ето защо са мобилизирани всички войски.