Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Охо, той ще приеме борбата, даже срещу половин дузина противници!
— О — засмя се Себастиано. — Трябва ли да се страхуваме от този младеж?
— Не се страхувам! Аз познавам много добре Маринели. Знаеш ли какво се случи с Карло гондолиера?
— Уви, спомням си. Беше го обесил на палата на дожовете!
— Да! И проклетият негър, който е сега на служба при великия капитан, щеше да го последва същата съдба!
— Да внимаваме! Един път той успя да се изскубне, но сега не трябва да го изпуснем!
— Необходимо е да действаме задружно. Да бъдем солидарни един с друг. Ще се оставим ли да ни победи поотделно?
— Казвам ти, Пиетро, че ще бъда достатъчно силен, за да го поваля.
— Ако ни забележи по-рано?
— Какво от това! Ще бъде вече късно за бягане.
— Зекините ми горят вече пръстите — каза Пиетро. — Този Антонио сигурно е най-големият глупак във Венеция.
В този момент двамата мъже чуха да удря часовникът на Сан Марко.
— Полунощ! — каза Пиетро ниско. — Съдбата ни благоприятства. Ние ще можем да го предадем веднага на Съвета на тримата.
— И — добави Себастиано — да вземем още тази нощ хубавата награда. Дявол да го вземе! Ако всеки ден залавяме по един такъв незаконнороден, скоро ще забогатеем!
— Ние не сме го заловили още! — каза ниско Пиетро, който не се въодушевяваше така лесно, както другаря си.
В този момент лодката спря на Пиацета. Двамата мъже я привързаха към една желязна халка, забита в камъка, напуснаха гондолата и се изкачиха по хлъзгавите стъпала, покрити с мъх.
В този късен час маските бяха по-малобройни на площада. Двамата полицаи можеха да наблюдават своето черно домино.
Последното изглеждаше много весело и склонно към шеги. Едва се бе размесило с маските и започна да се закача с две хубави венецианки, цялото предрешаване на които се състоеше от една малка маска от черно кадифе.
Пиетро и Себастиано извадиха от джобовете си своите маски, поставиха ги и после тръгнаха след черното домино, което не им обръщаше внимание и продължаваше да разсмива момичетата.
Внезапно двамата гондолиери застанаха между доминото и двете венецианки с такава настървеност, като че ли бяха ревнивите любовници на хубавите девойки.
Една остра свада се започна.
— Ах! Любовниците! — извика буйно черното домино, което се чувстваше докачено в неговото невинно удоволствие. — Махнете се от пътя ми или зло ще ви сполети.
— Площадът да не е само за тебе? Всеки е свободен да иде, където си иска! — извика Пиетро и заблъска черното домино.
— Какво искате? — викна последният. — Защо сте дошли да се карате с мен без никаква причина?
— Кой си ти самият? — каза Себастиано, като застана отстрани на черното домино.
— О, Свети Марко, ще ме накарате да ви набия!
— Охо! — процеди Пиетро между зъбите си. — Животното започва да хапе.
При тия думи той го удари.
— Този път не ще се отървеш така лесно, както мислиш! — извика Себастиано и стисна едната ръка на черното домино, докато Пиетро го хвана за гърлото.
— Проклети разбойници!… Назад! Какво искате от мен? — викна отчаяно черното домино, опитвайки се да се отърве от двамата полицаи. — На помощ, на помощ!
Уплашени двете момичета избягаха.
Виковете на нещастника, когото Пиетро бе стиснал силно за гърлото, се задавиха.
— Да го отведем — каза Себастиано, — да го отведем веднага. Часът на мистериите и тайните авантюри вече е ударил. Ние трябва да влезем в палата, преструвайки се, че се бием на смях!
Черното домино чу само последните думи.
— Имайте милост! — произнесе той, замаян от нанесените му още юмручни удари. — Какво искате от мен? Вие сте полицаи, познах ви. Света Богородице, аз не съм този за когото ме вземате!
— Всички така казват — отговори Себастиано, блъскайки насила към палата на дожовете нещастника, който се съпротивляваше.
— Оставете ме, оставете ме! Какво ще правя в палата? Аз съм гондолиера Агостино!
— На кого разправяш! — викна Пиетро. — Ти тръгна с него, но се върна сам с гондолата му!
— Аз съм Агостино, един беден лодкар, оставете ме!
— Хайде, стига си дрънкал, приятелю — отговори грубо Себастиано. — Това ще видим горе пред Висшия съвет.
— Аз съм загубен човек! — произнесе нещастникът.
— Охо! — каза Пиетро, като насила блъскаше по стълбите черното домино, водейки го към черната стая. — Ако си невинен, защо ще се страхуваш?
Щом двамата полицаи съобщиха на слугата на инквизицията за залавянето, веднага бяха отведени пред съдиите.
И двамата поздравиха със страхопочитание страшните си господари.
— Какво ще ни докладвате? — запита дои Виторио.