По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Аз го познавам, шефе — спокойно заяви Манкузо.
— Нима?
— Е, не съм много близък с него, но нали знаеш историята с „Червения октомври“30?
— Знам я, Барт — усмихна се Сийтън.
Историята за вълнуващото преследване си оставаше една от най-строго пазените тайни в архивите на ВМС на САЩ и малцина знаеха за нея, макар че се носеха какви ли не слухове.
— Трябва да си наясно какво се случи тогава, адмирале. Съветът на началник-щабовете едва не изпусна руснаците. А Райън беше на моята подводница.
— Шегуваш се!
— Не се шегувам. Райън беше на борда на моята атомна подводница. Всъщност беше на борда преди мен. — Манкузо затвори очи, доволен, че най-после може да сподели с някого вълнуващите спомени. Дейв Сийтън беше главнокомандващ от висок ранг и имаше право да знае що за човек издава заповедите от Овалния кабинет в Белия дом.
— Подочух нещо, в смисъл че бил замесен в тази операция, но не знам подробности. Нали е работил за разузнаването…
— Той уби един от нападателите, застреля го в хангара с ракетите — но това е станало преди аз да се появя на борда. Беше до щурвала, когато ликвидирахме „Алфата“. Преживя доста тежки мигове, ала не се огъна. Този мъж, сегашният ни президент, извърши много ценна услуга на флота. И дори някой да се съмнява в президента, аз съм за него. Може да не е много привлекателен на телевизионния екран, но аз съм готов да го последвам и в ада. — Манкузо сам се изненада от решителността си. За пръв път даваше израз на чувствата си към Джак Райън.
— Интересно — замислено процеди Сийтън.
— И каква е новата ни задача? — попита командващият на Тихоокеанския подводен флот на САЩ.
— Джей-3 иска да им осигурим прикритие.
— Познаваш Джексън по-добре от мен. Какви са параметрите?
— Ако китайците провеждат редовно морско учение, ще се ограничим само с наблюдение. Но ако в района настъпят нежелани промени, трябва да им дадем да разберат, че сме нащрек и плуваме зад опашките им. Сигурен съм, че ще се справиш, Барт.
— Ще ме опазиш ли от домогванията на де Марко? — попита Манкузо.
— Какво имаш предвид?
— Познаваме се още от Академията в Анаполис. Той винаги си е въобразявал, че е ужасно, ако врагът засече корабите ни. А понякога и от това има полза, нали ме разбираш.
— Вижте — каза Кларк, — нека да разсъждаваме по-зряло. Ирак и Иран се сливат и създават тази така наречена Обединена ислямска република. И какво от това? Ще им са необходими години, за да организират новата държава. В това време опозиционните сили, каквито има стаени в Иран — знаем това със сигурност, — ще отслабят теократичния режим, дори могат да му нанесат толкова тежки удари, че той повече никога да не успее да се съвземе. Можем да очакваме, че светските среди в Ирак ще проникнат, макар и бавно, в управлението на Иран. Ако изпаднем в паника и започнем да се налагаме безцеремонно, само ще налеем вода в мелницата на Даряеи и неговите фанатици. Но ако запазим спокойствие, ще ги лишим от аргументите, че задушаваме свободата им и прочие дрънканици. Явно не можем да попречим на сливането им, нали? В такъв случай какво ни остава? Длъжни сме още отсега да подготвим почвата за диалог с новообразуваната република.
Адлер веднага си отбеляза, че предложението не е лишено от здрав разум. И знаеше какво ще последва — всички щяха да заговорят за възможностите, за диалог…
— А Саудитска Арабия? — възрази някакъв глас от другия край на масата. Беше Бърт Васко, най-младият от присъстващите. — Според мен вие недооценявате ситуацията. Иран поощрява терористите…
— Но какво да предприемем, като не разполагаме с доказателства?
— И Ал Капоне не е бил осъден, но е бил виновен. — Адлер учудено вдигна вежди. Изглежда, поканата за заседанието в Овалния кабинет бе отприщила скритите ораторски заложби на този третостепенен чиновник. — Някой дирижира цялата тази игра, някой заповядва да започне стрелбата, сетне продължава с ликвидирането отначало на висшия команден кадър, а после и на водачите на Баасистката партия. А ето че сега се подготвя възкресяването на религиозния фанатизъм като инструмент на държавната политика. Според получената информация там се надига движение за обновяване на националната и религиозната идентичност. Именно това ще ликвидира в зародиш опитите на умерените политици, за които споменахте преди малко, да се противопоставят на лидерите на новата държава. Вътрешната съпротива в Иран ще бъде заглушена най-малко за една година от последните промени в страната — а ние не можем да измислим какво друго да предприемем. Даряеи е заговорник, и то доста талантлив. Освен това е търпелив и умен тоя проклет кучи син…
30
Едноименен роман на Том Кланси. — Б.пр.