По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Който всеки момент ще се пресели при своя Пророк — възрази един от привържениците на Рътлидж.
— Така ли? — гневно извика Васко. — Обаче засега се справя доста енергично с противниците си.
— Наскоро навърши седемдесет.
— Но нито пие, нито пуши. И на всеки видеозапис от публичните му изяви изглежда съвсем здрав. Да се подценява този тип е опасна грешка, от онези, които неведнъж сме правили и после сме ги заплащали скъпо.
— Не се разбира с привържениците си.
— Но това въобще не го тревожи. Напоследък не може да се оплаче от неуспехи, а победителите не ги съдят, нали?
— Бърт, може би си толкова разтревожен, защото си мислиш, че ще изгубиш службата си, когато те създадат Обединената ислямска република — пошегува се някой. Удар под пояса, отправен от старши в професията към неопитен хлапак, и кикотенията около масата потвърдиха това. Но после настъпи неловка тишина, която подсказа на държавния секретар, че се оформя единогласие по спорния въпрос, обаче не такова, каквото желаеше той. Време беше да поеме нещата в свои ръце.
— Добре, да не губим време — започна Адлер. — Хората от ФБР утре сутринта ще бъдат тук и ще започнат разследванията за изчезналото писмо.
— За Бога, пак ли ще ни измъчват с проклетата си апаратура? — изпъшка някой.
— От вас се изисква да приемете всичко като рутинна проверка на мерките за опазване на секретността — обясни държавният секретар.
— По дяволите, Скот — обади се Клиф Рътлидж от името на всички. — Или ни имаш доверие, или не. Тия от ФБР вече ми загубиха предостатъчно време.
— Нали знаеш, че така и не са намерили писмото с оставката на Никсън — обади се някой.
— Защото Хенри Кисинджър е успял да го скрие — пошегува се трети.
— И така, всички са длъжни да бъдат тук утре в десет сутринта. Това се отнася и за мен — завърши Адлер. Той също споделяше мнението, че само ще си изгубят времето.
Кожата му беше много светла, очите — сиви, а косата с червеникав оттенък, в резултат на някаква англичанка, омъжила се за един от прадедите му преди много години — или поне така си го обясняваше той, — освен ако не беше само шега, предавана от поколение на поколение. Но външността му предоставяше едно много ценно преимущество — спокойно минаваше за европеец. Преди всяка от малобройните си операции той си боядисваше косата, свикваше да носи непрекъснато тъмни очила и оставяше брадата да израсне — брадата му беше черна. Не случайно всичките му познати се шегуваха с него и дори му лепнаха прякора Киноартиста.
Но вече повечето от шегаджиите не бяха между живите, а той оцеля. Може би само израелското разузнаване притежаваше негови фотографии, но иначе никой не знаеше за него нищо, нито пък можеше да узнае от трети лица, дори и американските му покровители, които между впрочем се оказаха много лековерни. Затова сега не се тревожеше за нищо, дори и за онези снимки, прибрани в някой от шкафовете на архивите в Мосад…
Пристигна през международното летище „Дълес“ с полета от Франкфурт, с два куфара, като сериозен бизнесмен, какъвто беше всъщност, но без нищо за деклариране освен бутилката шотландско уиски, което бе купил от един от безмитните магазини на многолюдното франкфуртско летище. Цел на пътуването до Америка? Заради бизнеса, плюс малко развлечения. Сега било по-безопасно да се заобикаля Вашингтон. Да, ужасни събития, виждал ги е по новините стотици пъти, истински кошмар. Но нали вече всичко се е нормализирало? Прекрасно.
Отвън го чакаше колата под наем. Потегли към най-близкия хотел, изтощен от продължителния полет. После си купи вестник, поръча да му сервират вечерята в стаята и включи телевизора. След това измъкна портативния си компютър, включи го към телефона и чрез Интернет се свърза с Бадрейн, за да му докладва, че е пристигнал в страната за разузнавателната си мисия. С помощта на компютърна програма за кодиране на информацията, която можеше да се купи от всеки магазин за софтуер, съобщението потегли по мрежата във вид на поредица хаотични, неразбираеми символи.
— Добре дошли на борда. Името ми е Кларк — заяви Джон на първата група. Бяха подбрани кандидати, които напълно отговаряха на изискванията според план „Индиго“. Всеки бе офицер от полицията, завършил колеж, с минимум четиригодишен стаж и чисто досие, което по-късно подлежеше на проверка от ФБР. Оказа се, че в групата няма нито една жена, което навярно бе грешка, но в момента това нямаше значение. Седмина бяха бели, двама — чернокожи и последният бе азиатец. Подбрани бяха главно от полицейски участъци от по-големите градове. Всички владееха поне по два чужди езика.