Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— И сам не бих се изразил по-точно — отбеляза Скофийлд. — А като говорим за очевидното, ние с Кам май трябва да подремнем. Цяла нощ ще бъдем на крак, а пък и през последните дни здравата ни раздрусаха с това прескачане от една зона в друга.
— Съгласен — отвърна Прайс. — И къде ще се приютим?
— Откъм северната страна на пистата има къщичка за пилотите и екипажите. Онзи от кулата каза, че можем да я използваме.
— И аз съм не по-малко уморен от Кам, но няма да оставя самолета.
— А като задряма в бараката, не беше ли го оставил?
— Не бях, ако искаш да знаеш. Овързах десетина тежки инструмента в мрежата. Ако някой се беше опитал да излети, моята система щеше да събуди къртиците на метър под земята и аз щях да засека крадеца със заредено оръжие.
— Това момче дава надежди — отбеляза Брандън, като ги поведе към бунгалото.
— По дяволите, къде беше досега? — викна Джеймисън Фаулър в слушалката.
— Извън града — отвърна предпазливият Стюарт Никълс, адвокат на фирмата „Суонсън и Шварц“.
— Тия на мен не ми минават. Изведнъж се оказва, че не мога да се свържа нито с Уайтхед, нито с теб, а телефонният секретар на Уолбърг твърди, че и той бил извън града. Как да разбирам това „извън града“? Някое любимо ваше местенце, за което не бива да узная?
— Бъди разумен, Джеймисън. Всеки от нас си има личен живот.
— На теб дори гласът ти се е променил. Нещо гадно става, а аз нямам и представа какво е то, мамка му! И не ми казвай, че ругателствата говорели за беден речник.
— Каквото и да ти кажа, ще е напразно.
— Е, вече ми го казаха. Къде, по дяволите, е Уолбърг? Във Вашингтон ли е?
— Той живее във Филаделфия и това ти е добре известно. Защо споменаваш Вашингтон?
— Слушай какво ще ти кажа — поде Фаулър, усещайки как се поти в хладната хотелска стая. — Носи се слух… и затова трябва на всяка цена да открием евреина!… Знаеш, че имам приятели във Вашингтон, от онези, на които пълним офшорните сметки. Всъщност един от тях ми каза… каза ми…
— Изплюй камъчето де! — сряза го Никълс.
— Видели са Бен да влиза в сградата на Федералната комисия по търговия.
— Федералната комисия по търговия?
— Не съм казал ФБР, то само това остава.
— Не те разбирам.
— Я си представи, че се е подплашил и си е наумил да спасява кожата си? В това племе са много хитри, ще знаеш. Има си начин хем да ни натопи, хем да излезе сух от водата. Ще подхвърли, че уж чул да се носят слухове, и всичко ще изпее.
— За нашето начинание?
— Да не мислиш, че говоря за Дисни Уърлд, бе тъпак!
— Няма начин да успее. Каквото и да подхвърли на Федералната комисия по търговия, ония адвокати ще тръгнат да се ровят, а за да му повярват, той рано или късно трябва и себе си да натопи.
— Адвокатски брътвежи. Еврейчетата са по-умни от теб.
— Господи, какъв си грубиян. Дъщеря ми е омъжена за изключително способен адвокат, който по една случайност е евреин…
— О, за него знам всичко. Подписва се Стоун, но всъщност е Стайн.
— Сам му го предложих от професионални съображения. Живеят в Бостън.
— Кой е грубиянът сега?… Остави, дай да говорим за Уолбърг. Какво мислиш ти?
— Нали ти казах, източникът ти не ми изглежда надежден. А си имаме много по-важен проблем с разцеплението в Амстердам.
— Това пък какво значи? Изразявай се ясно, стига си увъртал.
— Какво казваш?
— Говори какво знаеш, не какво мислиш, дявол да те вземе.
— Боя се, че в случая моят източник е повече от достоверен. Разцеплението между Кайзерграхт и Гуидероне е факт. Синът на Пастирчето ще се наложи, естествено, но за жалост май Албърт е преминал на страната на Ван дер Меер.
— Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш?
— Според моя информатор той определено е минал на страната на Амстердам, заради парите.
— Кой ти го каза?
— И това е слух, също както при теб, повече не мога да разкрия.
— Не е достатъчно, за да ме убедиш.
— Нищо повече няма да ти кажа, Джеймисън.
— Всичко се разпада, за Бога! Това е лудост. Ти си луд, и аз съм луд. Какво става, дявол да го вземе?
— Аз също искам да зная отговора — заяви Стюарт Никълс и затвори телефона.
В пет и петнайсет следобед канторите на „Суонсън и Шварц“ бяха заключени. Албърт Уайтхед обаче не беше напуснал сградата след не особено приятния разговор със Стюарт Никълс. На вратата се почука.
— Влез — каза изпълнителният директор.
— Ето ме, сър. — В кабинета влезе красива секретарка. — Постъпих както предложихте, господин Уайтхед. Изчаках в дамската тоалетна господин Никълс да си тръгне.
— Благодаря ти, Джоан. Седни, моля те. — Изчака младата жена да се настани, след което продължи. — Както вече ти споменах, тази наша среща е строго поверителна в професионален смисъл. Може да се окаже безплодна и аз се моля на Бога да стане точно така, ала до мен достигна известна информация, за която съществува… подчертавам, съществува макар и малка вероятност да е свързана с твоя шеф. Ясно ли се изразявам?