Горещата конспирация

— Слушам.

Брей и Камерън поеха по пътя през хълмовете. Слънцето вече бе високо и те вървяха по края на просеката, готови всеки миг, чуят ли шум от приближаваща кола или човешка реч, да хлътнат в гората. На два пъти се наложи да се скрият. Първия път насреща им се зададе сиво боядисано рено стар модел. Между клоните на дърветата зърнаха трийсетгодишни мъж и жена, въвлечени в разгорещен спор. Втория път чуха гласове, не много далеч зад тях. Отново потърсиха прикритие в гората. Оказаха се четирима шумни тинейджъри, навярно студенти спортисти, излезли да потичат.

Когато групичката се скри от поглед, Скофийлд и Камерън отново тръгнаха по края на черния път, вече в ускорен ход. Минути по-късно се озоваха пред стръмно надолнище; отсреща, отвъд малко възвишение, се виждаше възстановеното огромно имение на барон Матарезе.

— Оттук нататък се разделяме, съгласен? — сдържано попита Беоулф Агът.

— Така ще е най-добре — отвърна Камерън. — Аз по десния фланг, ти по левия.

— Само през гората, нали?

— Естествено, няма да изскочим на пътя я.

Прайс прекоси пътя и навлезе в гората на Порто Векио, Скофийлд изчезна между дърветата отляво. И на двамата стръмният девствен склон се стори едва ли не непристъпен, дървета и диви лози се преплитаха, почвата хлътваше меко, наквасена от дъждовете. След трудното спускане следваше не по-малко трудно изкачване по стръмния излаз от тясната долина. Провериха радиовръзката, предавателите бяха настроени на нужната честота.

— Кам — прошепна Брей.

— Да — долетя кратък отговор.

— Бъди готов. Ако укреплението е еднакво от двете страни, ще се натъкнеш на стена от бодлива тел, опъната на два-три метра височина.

— Виждам я — рече Кам. — Проблясва над главата ми, все едно прецеждащи се слънчеви лъчи се отразяват в метал.

— Същото е и при мен.

— Често казано, стана ми смешно, като спомена, че си поръчал и резачки за тел. Ти какво, винаги ли успяваш всичко да предвидиш?

— А, не. На картите, съхранени от Паравачини, беше отбелязано, че имението отвсякъде е заобиколено с гори. Което изключваше да има ограда, по която тече ток или гъсто наредени аларми; дребни животинки и птици биха ги включвали през две-три секунди. Така стигнахме до логичния извод за единствената друга възможност, ерго, телена ограда.

— Радвам се, че в Харвард си понаучил нещо от латинския.

— Неблагодарник.

— Благодаря ти, мамо.

Когато и двамата проникнаха в имението, по радиопредавателите се уговориха да се срещнат в гористия фланг на изток, откъм страната на Камерън. Скофийлд се показа сред листака, на няколко стъпки от подстриганата морава; опирайки се на ръце и колене, Прайс допълзя до него.

— Италианското слънце здраво пече, дори тук — отбеляза Брандън.

— Тихо — просъска Камерън. — Погледни!

Отвъд гъсталака, на извитата алея, която минаваше пред тежката врата с бронзирани орнаменти, се появи мъж в небрежно облекло. Щом излезе отвън, бръкна за пакет цигари. От другия джоб извади запалка; личеше, че е пристрастен пушач, принуден дълго време да се въздържа, защото захапа цигарата и вдъхна дълбоко. Петнайсетина секунди по-късно към него се присъедини и жена в униформата на камериерка. И тя извади цигари от джоба на обточената с дантела престилка. Мъжът й поднесе огънче, а с другата ръка погали гърдите й. Жената се изкиска и на свой ред го опипа по слабините.