Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Я как се забавляват при Матарезе — прошепна Прайс.
— По-скоро да пушат са излезли.
— Не те разбирам.
— Според проучването на Джеф, Матарайзен бил заклет враг на цигарите. Ти си бил на Кайзерграхт, да си забелязал някъде пепелник?
— Патологичен случай.
— Поне за тютюна има основание. Лекар пулмолог от Амстердам преди време го е лекувал от остро възпаление на белите дробове. Той е вътре, Кам. Интуицията не ме лъже.
— Добре е да получим потвърждение, преди да се обадим в Лондон, а Джеф в Марсилия.
— Ако изобщо се наложи.
— Брей, нито времето, нито мястото са подходящи за героични подвизи!
— Аз не съм герой, а и мразя героите. Заради тях загиват хора.
— За какво говориш тогава?
— Причината да сме тук сега, за това говоря — натърти Скофийлд, без да отделя поглед от извитата алея и гладката морава отвъд. — Тук сме, за да открием какво е намислил Матарайзен, да узнаем кой е замесен и да предотвратим изпълнението на замисъла. Ако вече не е прекалено късно.
— Нима това изключва участието на Джеф и френския Дванайсети отдел? — настояваше Камерън.
— Ще се наложи да се върна близо трийсет години назад — все така шепнешком заговори Брандън. — Имението на Апълтън близо до Бостън. Вярно е, че аз предизвиках първите експлозии околовръст, ала когато адът се отприщи и хората взеха да падат като мухи в пороен дъжд, избухнаха и други експлозии, които предизвикаха повсеместния пожар вътре в къщата. Водачите на Матарезе бяха поставили взривни устройства във вътрешната бърлога, за да са сигурни, че ще бъдат унищожени всичките им документи, договори, всякакви книжа. Унищожението в пламъци очевидно е присъща тактика на Матарезе.
— Пожарите в Средиземноморието — сякаш на себе си рече Камерън. В този момент пушачите тръгнаха към тях по алеята. — Какво ли значи това? — попита Кам.
— Шшшт! — просъска Скофийлд. Мъжът и жената приближиха на два-три метра, не спираха да се опипват като невъздържани пубертети. Завиха в отклонението на юг и вече смъкваха дрехите си. — Ако беше тъмно, можехме да ги вържем и да проверим кой е в къщата.
— Скоро няма да мръкне, тъй че кажи какво ще правим.
— Връщаме се на пистата и изчакваме да падне нощта.
— О, Господи.
— Тук ли предпочиташ да си легнеш, при насекомите и змиите?
— Да вървим — примири се Прайс.
Откриха Лутър в примитивната наземна „кула“. Пилотът дремеше в един стол, радиопредавателят до главата му тихо припукваше. В отсрещния ъгъл седеше ръководителят-движение и четеше някакво списание, положено върху пулта.
— Лутър. — Камерън го разтърси за раменете.
— Аз! — Пилотът стреснато отвори очи. — А, върнали сте се. Какво стана?
— Отвън ще ти кажем — рече Беоулф Агът. — Ела да се поразходим.
Тръгнаха успоредно на пистата. Скофийлд и Прайс описаха какво са научили от първия оглед в Порто Векио, споделиха и какво не са успели да узнаят.
— Май имате нужда от помощ, а? — рече Консидайн. — Време е да повикаме французите…
— Не — отсече Брандън. — Още не знаем какви са им мерките за охрана след падането на нощта. На светло няма да нахлуваме и няма да викаме помощ. Може и изобщо да не се наложи.
— Защо?
— Защото, лейтенант, кацне ли самолет тук, и особено ако стовари отряд униформени командоси, вестта ще плъзне като пожар. Познавам Матарезе; постоянно плащат на местните, за да им снасят подобна информация.
— Ти поначало не си имал намерение да ги викаш, нали? — рече Прайс с нарастващ гняв.
— Уотърс остана много доволен, че те ще бъдат наблизо, а пък ако наистина ни потрябват, мога просто да им се обадя. През нощта, когато ще бъдем в имението.
— Е това е направо страхотно! — избухна Камерън. — Чакай да ти откраднат проклетия кон, пък тогава заключи конюшнята! Ти какво си намислил? Операция двойно самоубийство в стил камикадзе?
— Не се горещи, младежо, знаеш, че можем да се справим.
— Ей, копелдаци, нищо не ви разбирам — примига Лутър. — Да разполагате с войници, тренирани и в джунглата да се бият, и да не ги използвате? Защо бе, хора?
— Страх го е, че ако ги повикаме, ще изтървем златното съкровище.
— Какво златно съкровище?
— Необходимата ни информация. Ветеранът навярно има право. Една необмислена стъпка и Матарайзен ще издаде заповед за унищожението на данните. Нямаме представа какво да очакваме, нито откъде, нито от кого.