Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Пристигнаха в защитената дървена крепост на Тогаци в горите над Беладжио и Прайс се озова на познатата веранда с подредените телескопи, насочени към езерото Комо. Не губиха време в шумни приветствия, тъй като Скофийлд, видимо напрегнат и разтревожен, бе нетърпелив да разкаже какво са постигнали. Той предаде странните думи, които бе чул по телефона на яхтата, а и заплахата на жената, заявила, че ще платят за смъртта на кардинал Паравачини.
— Реших, че е могла да се обади единствено от къщата, затова оставих Тогаци да се разпореди как да постъпят с тялото и да почистят яхтата, а аз хукнах към имението да го претърся. Там нямаше никой или поне аз никого не видях. Все пак намерих бинокъл до телефона в библиотеката. Оттам се откриваше чудесна видимост към яхтата. Която и да е жената, оттам се бе обадила.
— Не можа ли да я откриеш?
— Не, но обстановката в библиотеката ми се стори някак необичайна. Е, имаше красиви томчета в кожени подвързии което ще рече, че навярно не са и отваряни, а и стотици книги в обикновени обложки. Имаше обаче и нещо друго. Цяла сбирка, която приличаше на архив. Дебели тетрадки, много от тях с плътни пожълтели листа, подвързани с груб канап. Повиках един от младежите и му поръчах да иде до яхтата да предупреди Силвио, че ще се позабавя.
— И какво откри?
— Нещо като документирана история на рода Матарезе, която започваше някъде в края на миналия век. Снимки, дагеротипи, изрезки от стари вестници и карти с нанесени на ръка обозначения. Нямаше много цели думи, никакъв текст, само инициали на италиански, някои кратки, други по-дълги.
— Преведох му ги — рече Тогаци. — Той поназнайва нещичко от нашия език, но да чете не умее.
— Френски говоря по-добре от теб!
— Мъртъв език.
— Кажи де, научи ли нещо ново? — не се стърпя Прайс.
— Не, по-скоро нещо старо, много старо, и то ме накара да се замисля. Търсили сме в грешната посока, опитвали сме се да предвидим кога и къде ще възникнат катаклизмите, от какво естество са.
— Нима можем да ги предотвратим, ако не търсим къде ще избухнат?
— Точно в това е въпросът, ние никога няма да ги открием. Един-единствен човек знае отговорите и това е онзи, който издава заповедите, Матарайзен. Така добре е прикрил местата, че сигурно единствен той разполага с информацията, която ни е нужна.
— Е и?
— Имам толкова силно предчувствие, че сякаш ми е отворило дупка в стомаха.
— Какво искаш да кажеш?
— Една от онези стари тетрадки беше изцяло посветена на руините от някогашната крепост или замък на Матарезе, по-точно от времето на барон Матарезе. Видях десетки снимки, запечатали всяко кътче от вътрешността на къщата и терена отвън. Трябва да бяха поне трийсетина, и то не стари снимки; не бяха нито избледнели, нито пожълтели, би казал човек, че са правени съвсем наскоро. На последната страница стоеше ръкописен текст. „Негативи за Я.В.М.“
— Негативи за Я.В.М. — като ехо повтори Камерън. — Ян ван дер Меер Матарайзен, който издава заповедите.
— Именно. Тук следва въпросът, защо ще поръчва Матарайзен снимки на всеки детайл от някогашния замък? Защото е бил в развалини.
— Отговорът сам се натрапва — отново се намеси Тогаци. — За да бъде възстановен.
— Така си помислих и аз — рече Скофийлд. — Първата крепост на Матарезе, символ на жадувана власт. Не претендирам да съм голям психолог, но ние всички знаем, че Матарайзен е обсебен от демоните си фанатик, напълно побъркан злодей. И когато замисли да предизвика световен катаклизъм, накъде би поел подобен човек, освен към корените си?
— Не можеш да бъдеш сигурен, Брей.
— Това ще стане утре.
— Какво говориш?
— По един от нерегистрираните телефони на Тогаци се обадих на Джеф в Лондон и научих кодовото име на Консидайн и телефона на хотела, в който е настанен. При изгрев слънце той ще излети от Милано и ще кацне на една необозначена писта близо до езерото Маджоре… там ви е качил заедно с Лезли.
— Точно така.
— Резервоарите му ще бъдат пълни догоре и ще тръгнем към югоизточния бряг на Корсика. На около двеста и четирийсет въздушни мили е, четиристотин и осемдесет в двете посоки; никакъв проблем за неговата машина. Ще прелетим от Соленсара надолу към Порто Векио, северно от Бонифацио. Използвайки картите на Паравачини, ще можем да прелетим над руините на замъка Матарезе.
— Я как си го измислил! — въодушеви се Прайс.
— Ще бъдем на три хиляди и шестстотин метра височина. В списъка на необходимото оборудване съм включил свръхмощна височинна телевизионна камера, пригодена да снима дори в облачно време. Няколко прелитания ще са достатъчни, за да поверим дали има раздвижване. Ако резултатът е положителен, преминаваме към втора фаза.