Горещата конспирация

— Тоя падроне мрази да рискува. Отвсякъде се е подсигурил, ние да му мислим.

Вратата отвори пищната прислужница, която Скофийлд и Прайс бяха видели и преди. Разголената й роба излагаше на показ тежки гърди и заоблени бедра.

— Майчице Божия! — изписка жената. — Какви са тия кашони?

— Нашият падроне май е намислил да празнува — отвърна шофьорът.

— Е, сега всичко ми е ясно.

— Какво ти е ясно?

— Щураме се нагоре-надолу като заклани пилета! В стаите да няма и прашинка, чаршафите да са изгладени и колосани, среброто излъскано, голямата зала в идеален ред. Готвачът направо се е побъркал. Месарят и зарзаватчията дойдоха следобед и надонесоха толкова месо и зеленчуци, че ще стигнат да нахраним половин Сицилия!

— Какво казва падроне?

— Нищо не говори. Заключил се е на последния етаж и току праща заповеди по тръбата. Гостите щели да пристигнат скоро след залез-слънце. След залез-слънце! Представяте ли си?

— Вече нищо не може да ме учуди — рече едрият мъжага, като се наведе и вдигна кашон вино. — Нося го направо в кухнята.

— Аз ще взема тези двата — додаде шофьорът. — Твърде тежки са за нашата крехка Роза.

Корсиканците се скриха в къщата, прислужницата се приведе да прегледа другите покупки. Внезапно Прайс изскочи от храстите, метна се на верандата и сграбчи жената за врата; подпря брадичката й, а с лявата ръка затисна устата й.

— Твой ред е! — прошепна към Скофийлд, който се бе появил на стъпалата и вече изваждаше от джоба си спрей с хлороформ. Пръсна два пъти в лицето на жената, насочил струята към ноздрите й. Тялото на Роза тутакси омекна. Камерън я завлече в храстите отдясно, сетне и двамата се скриха на предишните си места.

Корсиканците се върнаха, озадачени че прислужницата не бе ги последвала.

— Роза, къде се дяна, дявол да те вземе? — викна шофьорът, показал се на стъпалата. Този път Скофийлд изскочи от храстите, пистолетът в ръката му проблясваше на слабата светлина.

— Гъкнеш ли, ще ти е за последен път, младежо. Ще стрелям ей тук, в трапчинката под кокала.

— Какво става? — изръмжа дебелакът. — Кои сте вие?

Показа се и Камерън, готов за стрелба.

— Silenzio!30 — рече той, прибегнал до оскъдния си италиански. — Едно движение и си morto.

— Разбирам английски, синьор и не ми се ще да умирам. — Корсиканецът отстъпи назад. — Ние сме само прислуга в тая къща, нищо ценно нямаме.

— Не е това причината да сме тук — успокои го Прайс. — Нужна ни е само информация. Знаем, че собственикът на къщата е горе. Как се стига до последния етаж?

— По стълбите, синьор, как иначе?

— По предното или задното стълбище?

— И по двете. Къщата позната ли ви е?

— Няма страшно, ще я опозная. Къде е задното стълбище?

— През кухнята. То е за прислугата.

— Колко етажа са?

— Четири, синьор.

— От задното стълбище има ли излаз навън?

— Не направо.

— Аварийните изходи, къде минават и колко са на брой?