Горещата конспирация

— Ела — повика го Прайс. — Заобикаляш къщата от западната страна, там е един от аварийните изходи. Ако някой се опита да го използва, стреляй, но не в тялото. Не искаме ранени, още по-малко трупове.

— Ясно, братко — шепнешком потвърди Лутър.

— На мен също — обади се Брандън, като свали пистолета. Обърна се и с бързи крачки се отправи към източната страна на имението.

— Ако всичко мине гладко, ще се срещнем отново тук след десет минути — обяви Камерън и влезе в къщата.

Тръгна наляво, към източното крило, където корсиканците бяха отнесли кашоните от Бонифацио. Кухнята беше огромна, достойна за реномиран ресторант, стълбището тясно и слабо осветено, очевидно предназначено само за прислугата. Прайс се изкачи до втория етаж, в камуфлажната униформа приличаше на гущер великан, приближаващ плячката си. В коридора се изправи, изпъна тяло и се опита да прецени коя врата отдясно води към стаята над кухнята. Откри я безпогрешно, пристъпи напред, стиснал пистолета и спрея с газ. Стисна металната кутийка под мишница и направи опит да завърти топката; вратата не помръдна, очевидно беше заключена.

Отстъпи назад, премести спрея в дясната си ръка и се засили. Под тежестта и инерцията вратата поддаде, Кам се втурна вътре, задържа дъха си и натисна спрея. Слабичкият готвач се ококори уплашено, понечи да изпищи, сетне падна върху възглавниците.

Прайс излезе в коридора и си погледна часовника; разполагаше с още четири минути. Качи се на третия етаж, попадна в тесния тъмен коридор. Първото, което привлече вниманието му, бе светлината под втората врата отдясно. Мушна пистолета си в колана, хвана спрея в лявата си ръка и посегна към топката. Вратата леко се отвори и Кам бързо влезе. В стаята нямаше никой, ала на стената над леглото забеляза нещо любопитно: малък стъклен плафон, в чийто център примигваше червена светлина, придружена от тихо бръмчене, подобно на заглушен будилник. Очевидно стаята принадлежеше на избухливата Роза. Другият очевиден факт бе, че тази нощ тя отговаряше за входните врати и алармата.

Оставаха му по-малко от две минути, не искаше Скофийлд и Консидайн да си помислят, че се е натъкнал на препятствие и да си наумят някоя глупост като например да тръгнат да го търсят. Върна се в тъмния тесен коридор, оглеждайки се наляво и надясно. Тук имаше още три стаи, общо четири. Ако в къщата се спазваше някакво благоприличие, на този етаж не би трябвало да живеят мъже.

Осланяйки се на смътното предположение, че Роза е далеч по яка от другата прислужница, Прайс приближи стаята най-близо до стълбището и аварийния изход. Колкото и да бе странно — а той не беше го забелязал на оскъдната светлина, — вратата беше отворена, открехната не повече от два-три сантиметра, но отворена. Той я бутна и някой отвътре се обади.

— Padrone? Mi amore?32

Не бе необходимо човек да е полиглот, за да разбере какво казва жената.

— Si — отвърна Камерън, като приближи към леглото. Останалото отне по-малко от петнайсет секунди и когато се върна на верандата отпред, Прайс разполагаше с двайсетина секунди резерв.