Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се.
— Добре тогава. От колко време работиш за господин Никълс?
— Близо две години, сър.
— Зная, че той непрестанно подготвя за официално представяне писмени материали, правни анализи, такива неща, но спомняш ли си по-дълги изложения или показания да са били подготвяни за заверка в съда?
— Не, струва ми се… Чакайте да помисля. Преди около шест-седем месеца възникна казус по настойничество, в който наследникът, непълнолетно лице, искаше закрила от страна на съда, за да запази размера на наследството в тайна. Тъй като данъците бяха предварително платени, съдът прие документите да бъдат запечатани.
— И това е единственият случай?
— Доколкото ми е известно, да, сър.
Доколкото ми е известно. Уайтхед ненавиждаше тази фраза. В много случаи се използваше като уклончива формулировка, защото често секретарките се чувстваха задължени да проявяват лоялност към шефовете си.
— Джоан, аз действително ти вярвам, мила, но неколцината ни акционери настояват да проуча нещата в дълбочина. Водиш ли дневник на материалите, диктувани от господин Никълс, или подготвяните от него документи?
— Всеки документ и всяко писмо, включително вътрешнофирмените протоколи… Нямах представа, че „Суонсън и Шварц“ имат акционери.
— Нямаме навика да разгласяваме този факт. Става дума за малка група инвеститори, които ми помогнаха да купя фирмата. Къде се намират записките ти?
— Върху дискети, сър, подредени са по дата и час на въвеждане.
— Имаш ли нещо против да ми ги покажеш?
— Ни най-малко, сър. — Секретарката стана и поведе Уайтхед към кабинета в дъното на коридора. Показа му своята картотека, която се състоеше от дискети, като пъхнатите разделители обозначаваха годината и месеца на вписване.
— Виж ти! — възкликна Албърт Уайтхед. — Каква голяма колекция.
— Мистър Никълс започна съставянето преди пет години. Реши, че ако държи тук материалите, много по-лесно ще прави нужните справки, отколкото ако ги изпрати в склада на общото деловодство.
— И е бил напълно прав. Покажи ми как се работи с тая картотека. Всички имаме едни и същи компютри, но може и да не успея да извадя всички файлове. — Секретарката взе една дискета, пъхна я във флопито и набра нужните кодове. — О, сещам се — рече изпълнителният директор. — Всъщност процедурата е съвсем елементарна.
— Така е, господин Уайтхед. Да остана ли да ви помагам? Мога да се обадя на съпруга си…
— Не, не, мила, ти върви. Сега вече мога и сам. Просто запомни, нашата среща трябва да се запази в пълна тайна, както и присъствието ми в този кабинет.
— Разбирам, сър.
— От името на инвеститорите, а и от мое име утре сутринта ще откриеш един плик под бележника на бюрото си.
— Не е необходимо, сър.
— Напротив, напротив, напълно в реда на нещата е.
— В такъв случай остава само да ви благодаря, господин Уайтхед… Надявам се никой да не пострада. Господин Никълс е чудесен човек, винаги внимателен и отзивчив.
— А за мен е и скъп приятел — побърза да я увери Уайтхед, а наум си рече: „Същински Юда е тоя проклетник!“
— Лека нощ, сър.
— Лека нощ, Джоан.
Наближаваше полунощ, когато Албърт Уайтхед извади последната дискета. Чувстваше се изцеден, очите го смъдяха, дишането му се бе учестило до крайност. Беше се върнал цели три години назад, беше прегледал близо четири хиляди документа. Нищо не откри! Да не би пък Никълс да бе наел машинописка от някоя съмнителна агенция за безработни? Или може би от колонката „Търсят работа“ на някой третокласен вестник? Естествено! Това трябва да бе отговорът. Не би могъл да обвини открито директора на „Суонсън и Шварц“, и то пред служител на фирмата, нали? А защо пък да не може? Секретарките поначало са непредсказуеми, могат да ти крадат дребни пари от портфейла, а могат и брака ти да съсипят.
— Да остана ли да ви помогна? Мога да се обадя на съпруга си.
— Разбира се, мадам, обадете се на съпруга си и му кажете, че сте останали да работите с директора на фирмата до полунощ! И после? Изнасилване? Шантаж?
Уайтхед се надигна от стола и постави обратно на мястото й последната дискета от картотеката. Върна се на бюрото, вдигна телефона и набра номера на фирмата, която предоставяше под наем луксозни коли с шофьор.