Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
След като огледа конните воини, появили се по дирите им от одана, Стрингс вдигна ръка и даде знак.
Другите от отделението му се надигнаха от укритията си и заотстъпваха от билото. Сержантът ги изчака, докато се прикрият, превъртя се по корем и запълзя към тях.
Безбройни бяха сблъсъците им с нападатели през последните няколко седмици, още от покрайнините на Дожал, още по-разгорещени бяха набезите на племената Керан Добрай при Татимон и Санимон… но нищо не можеше да се сравни с армията, която ги преследваше сега. Три хиляди воини най-малко, от племе, което не бяха виждали досега. Безчет варварски знамена се развяваха над ордата, дълги копия, увенчани с дрипави флагове, рога и черепи. Бронзови брони лъщяха под черни телаби и кожени наметала и — още по-впечатляващо — странно сиви ризници, толкова меки и гъвкави, че не можеше да са от нищо друго освен от кожа. Шлемовете, доколкото можеше да ги различи от това разстояние, бяха от кожа и бронз, увенчани с криле на врани.
Стрингс се хлъзна надолу по склона при чакащото го отделение. Тепърва им предстоеше да влязат в ръкопашен бой — целият им опит досега се свеждаше до стрелба с арбалетите и отбрана в стегнат строй понякога. „Дотук добре.“ Сержантът се обърна към Смайлс.
— Така. Работата е ясна. Мятай се на оня дръглив кон долу, скъпа, и при лейтенанта. Явно ни чака бой.
Потта се стичаше на вадички по прашасалото й лице. Тя кимна и заслиза надолу.
— Ботъл, бегом при Геслер и му кажи да предаде на Бордюк. Искам съвещание. И бързо, докато не са дошли съгледвачите им.
— Ясно, сержант.
Стрингс извади меха с вода и го подаде на ефрейтор Тар, после потупа Кътъл по рамото и двамата се върнаха на билото и загледаха войската долу.
— Тия могат да ни смлатят като чук — промърмори сержантът. — Но пък толкова плътно яздят, че се чудя…
— Човърка ме нещо тука, Фид. Знаят, че сме близо, но не се престрояват като за бой. Би трябвало да изчакат нощта и да ни ударят по целия фронт. А и съгледвачите им къде са?
— Ами, авангардът им…
— Много е близо. Местните племена са по-…
Чу се тропот от сипещи се по склона камъни, двамата се обърнаха… и видяха конниците, катерещи се към тях от двете им страни, и още, по другия склон — спускаха се към отделението.
— Гуглата да ни вземе дано! Кога са…
Разнесоха се бойни викове, размахаха се оръжия, но конниците дръпнаха юздите и спряха около отделението.
Намръщен, Стрингс стана и се огледа. Авангардът на конната войска се изкачваше в тръс по склона. Сержантът погледна Кътъл и сви рамене.
Сапьорът му отвърна с кисела гримаса.
Придружени от конниците на билото, двамата заслизаха към Тар и Корик. Те бяха заредили арбалетите, но не се целеха в кръжащите в буен танц коне около тях. По-нататък по билото Стрингс видя идещия насам Геслер с отделението му, с Ботъл; те също си имаха конници за компания.
— Кътъл, да си ги срещал тия на север от река Ватар?
— Не съм. Но мисля, че се сещам кои са.
Никой от съгледвачите не носеше бронзова броня. Сивата кожа под наметалата им с цвета на пустинята изглеждаше странно, някак змийски. Под лактите си носеха гривни с криле на врани, извити назад като плавници. Лицата им бяха по-светлокожи, отколкото на местните племена; освен това имаха бради и мустаци. По страните им се стичаха татуирани черни сълзи.
Носеха копия, а на гърбовете — тежки ятагани. От шлемовете на всички висяха крака на врани.
Племенният авангард стигна до билото и спря, а на другия склон се появи група уикци, сети и малазански офицери.
„Беру да ни пази дано, самата адюнкта е с тях!“ Юмрук Гамът, Нил, Недер и Темъл, капитан Кенеб и лейтенант Ранал също бяха там.
Двете конни части застанаха една срещу друга от двете страни на тясната клисура и Стрингс видя как Темъл видимо се стъписа, наведе се и заговори нещо на адюнктата. След малко Тавори, Гамът и Темъл поеха напред.
Един воин от племенния авангард се спусна по склона. Главатар, реши Стрингс. Мъжът беше грамаден, с два ятагана, затъкнати пред гърдите му, единият счупен малко над дръжката. Черните сълзи по широкото му лице сякаш бяха издълбани в плътта. Спря току до Стрингс и Кътъл, кимна към приближаващата се група и попита на малазански:
— Това е Простоликата жена, която ви води, а?
Стрингс се намръщи и кимна.
— Адюнкта Тавори, да.
— Срещнахме Керан Добрай — каза главатарят и се усмихна. — Няма да ви тормозят повече, малазанецо.
Тавори и свитата й спряха на няколко крачки от тях и адюнктата заговори:
— Приветствам ви, главатарю на Хундрил. Аз съм адюнкта Тавори Паран, командир на Четиринадесета армия на Малазанската империя.