Дом на вериги

— Добре дошъл в скромната ми обител, Теломен Тоблакай.

Карса се намръщи.

— Кръстосах меч с един като тебе. Икариум. Като теб, но не съвсем.

— Защото е полукръвен, разбира се. Аз не съм. Аз съм Джагът, а не джаг.

Лежеше просната сред кръг от камъни с големината на юмрук. Върху гърдите й тежеше голям камък и топлината от него се вдигаше на вълни. Въздухът в залата беше вихрушка от пара и скреж.

— Окована си в магия. Армията е търсела теб, ала не са те убили.

— Не можаха, ако трябва да сме по-точни. Но рано или късно Ритуалът Телланн ще унищожи сърцевината на Омтоуз Феллак, което на свой ред ще доведе до гибелта на Джаг Одан — дори в този момент северният лес се свива към равнините, а откъм юг пустинята отнема все повече от одана, моето отечество.

— Твоето убежище.

Тя оголи бивни в подобие на усмивка.

— За Джагът те вече са едно и също, Теломен Тоблакай.

Карса бавно огледа потрошените вещи по пода. Оръжия нямаше, а и жената не беше облечена в броня.

— Когато тази сърцевина на Омтоуз Феллак загине, ти също ще умреш, нали? Но спомена само за Джаг Одан. Все едно, че собствената ти смърт е по-маловажна от тази на земята ви.

— Наистина е по-маловажна. В Джаг Одан миналото все още е живо. Не само в моята загиваща раса — малцината, които успяха да се спасят от Логрос Т’лан Имасс. Там все още има древни зверове, които скитат по голите земи покрай ледовете. Животни, изчезнали навсякъде другаде, най-вече под ловните копия на Т’лан Имасс. Но в Джаг Одан нямаше Имасс. Убежище, както каза.

— Животни? Включително и джагски коне?

Видя как се присвиха странните й очи. С вертикални зеници, заобиколени от сребристосиво.

— Конете, които гледахме някога за езда. Да, в одана те са подивели. И са останали малко, защото ловците на Трелл идват от запад да ги ловят. Всяка година. Както правят с много други зверове.

— Защо не си се опитала да ги спреш?

— Защото се криех, скъпи ми воине.

— Лоша тактика.

— Откри ме група съгледвачи на Т’лан Имасс. Унищожих повечето, но един се спаси. От този момент знаех, че армията им рано или късно ще дойде. Вярно, те не бързаха, но пък времето е това, с което разполагат в изобилие.

— Група съгледвачи? Колко унищожи?

— Седем.

— И останките им са между тези, които са около кулата?

Тя се усмихна отново.

— Не мисля, Теломен Тоблакай. За Т’лан Имасс унищожението е провал. Провалът трябва да се накаже. Методите им са… сложни.

— А тези воини, които лежат долу? И другите около кулата?

— Паднаха, но се провалиха.

— Враговете трябва да се убиват — изръмжа теблорът. — Не да се пленяват.

— Не бих възразила на този възглед — отвърна жената Джагът.

— Нищо зло не долавям в тебе.

— Отдавна не бях чувала такива думи. Дори във войните с Т’лан Имасс те бяха неуместни.