Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Да. Със скоростта на светлината, ако искаме да имаме шанс.
Затворих и докато Шепота пускаше бомбата на главата на заместник-шефа на МИТ, аз задумках по вратата на пилотите. Чух гласа на единия по интеркома.
- Какво има?
- Промяна в плана. Зарязваме Газа. Летим за Бодрум.
Вратата се отвори рязко.
- Къде е Бодрум?
Казах му и отново се обърнах към шкафа с телефона. Трябваше да позвъня на още едно място.
12.
Когато телефонът му иззвънял, Брадли бил в някакъв бар в Истсайд. Не някакво си хипстърско заведение с „тапас“ и „дегустационно меню“, а истински бар, с просмукан в стените никотин и питиета, достатъчно силни, та да ти се сгърчат пръстите на краката. Последни останки от автентичния Ню Йорк - бар на ченгета, с други думи.
Бил на почерпка за пенсионирането на някакъв стар колега и поради акустиката в заведението единственото място, където можел да се измъкне от тълпата и шума, било отпред, на улицата. В резултат излязъл под дъжда с бутилка бира в ръка - и застана на предната линия на секретния свят.
- Къде си? - попита.
- В самолет на ЦРУ, над Йордания - отговорих. Нямаше смисъл да увъртам, исках да го стресна. - Веднага щом затвориш, искам да се обадиш на този, на когото предаваше съобщенията ми. Казва се Дейвид Маккинли и е директор на разузнаването на Съединените щати.
Чух как дъхът на Брадли секна.
- Мамка му! Аз си мислех...
- Забрави какво си си мислел. Кажи на Дейв, че бързо имам нужда от пилот. Ще уреди хеликоптер, за да стигнеш до летището, и там ще се качиш на правителствен самолет.
- Къде ще летя? — попита той.
- За Бодрум. Маккинли ще се погрижи за документите. Ти си детектив от нюйоркската полиция, който разследва убийството на Ингрид Кол.
- Коя е Ингрид Кол?
- Така се казва жената, която открихте в „Истсайд Ин“.
- Откъде знаеш?
- Ще ти обясня по-късно - прекъснах го и благодарих на Провидението за Камерън и онази, която се представяше за Ингрид - престъпленията им ме бяха вкарали в Турция и най-малкото ни бяха дали шанс.
- Ще те взема от летището - казах. - И... Бен... Не забравяй да си вземеш оръжието.
На десет километра височина, след като сменихме курса към Бодрум и турбулентността най-накрая намаля, си помислих, че няма да му е нужно, ако всичко върви по план. Но пък, от друга страна, случвало ли се е това изобщо някога?
13.
Въпреки енергичните възражения заместник-директорът на турската МИТ се обади по телефона двайсет минути след разговора ми с Шепота. Обади се на Лейла Кумали всъщност.
Разбира се, аз не слушах разговора, но по-късно получих преведена на английски транскрипция. Дори и от този текст, лишен от емоции и настроения, не беше трудно да се види, че човекът от МИТ е майстор в занаята си. Накара един от асистентите му да позвъни на Кумали и да уговори с нея час, в който тя да се обади на шефа му. Даде ѝ номера на централата на МИТ и докато я прехвърляха от служител на служител, тя несъмнено си е дала сметка с колко властен човек разговаря.
Той ѝ казва много учтиво, че има нужда от помощ във връзка със строго поверителен въпрос, който се отнася за посетител от чужбина. Бог знае какво облекчение е изпитала, когато е разбрала, че не разследват нея.
- Доколко познавате Дейвид Броуди Уилсън? - пита той.
В транскрибирания текст тук бе отбелязана пауза - Кумали вероятно е преодолявала изненадата си, - но заместник-шефът я окуражава.
- Нужни са ми само впечатленията ви, детектив. Не давате показания - казва той със смях. Биваше си го, по дяволите.
След това изслушва спокойно разказа ѝ за мен, като я прекъсва само от време на време, за да я убеди, че думите ѝ го интересуват.
- Благодаря. Мнрго добре - казва, когато тя приключва. - Имали ли сте усещането, понякога, че може да не е служител на ФБР? - пита той. Започва да полага основите.
- Не... не - отговаря Кумали, но се замисля по-дълбоко и се колебае. - Има нещо... умен е... искам да кажа, удивително умен в работата си. Спомням си, че се питах дали всички от ФБР са като него.
- Да, изглежда обяснимо... това, че е добър - отбелязва заместник-директорът загадъчно. - Кажете ми, водил ли е някога телефонни разговори, във ваше присъствие, които да са ви се сторили подозрителни или неясни, като съдържание?
- Не... имаше странен навик обаче. Аз не съм го видяла, но секретарката ми го е забелязала. Слага батерията в телефона си само когато смята да говори, иначе я изважда.