Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Замислих се - въпреки грима и високите токчета Хайруниса се оказваше по-умна, отколкото си мислех.
- Защо да вади батерията? - пита шефът.
- Нямам представа.
- Ще ви обясня. Ако носиш в джоба си мобилен телефон, той може да бъде включен дистанционно, без да разбереш. След като заработи, вграденият микрофон може да бъде активиран. След това този, който се е свързал с телефона, може да чуе всичко, което се говори в стаята. Ако батерията се извади, няма такава опасност.
- Нямах представа - отговаря Кумали.
- Значи не знаете, че агентите разузнавачи винаги постъпват така?
- Агенти разузнавачи? Не ви разбирам. Какво значи всичко това?
Според инструкциите на Шепота заместник-директорът трябваше да докара разговора точно до този въпрос. Наистина беше експерт.
- Вие сте положил клетва служител на закона, при това с много добра репутация, мога да кажа. Всичко това е строго поверително.
- Разбира се.
- Имаме на българската граница камери, които записват всички преминаващи коли. Освен това знаем номера на наетата от Броуди Уилсън кола благодарение на софтуера, който ползваме, и установихме, че е влизал в България. Знаете ли защо?
Приказките за системата за разпознаване на автомобилни номера бяха свободни съчинения - такива системи съществуват, разбира се, но Турция не разполагаше с такава. Кумали обаче нямаше как да знае това.
- Не - отговаря тя.
- Двама наши служители оперират от другата страна на границата, в Свиленград, и са го засекли да купува евтин мобилен телефон и анонимна симкарта. Провел е един разговор от този телефон. Да е споменавал този град?
- Никога.
- В резултат на случилото се интересът ни към агент Уилсън силно нарасна. Поради причини, които не мога да обсъждам, смятаме, че това може да не е истинската му самоличност. Смятаме, че името му е Майкъл Джон Спиц. Говори ли ви нещо това име, детектив?
- Абсолютно нищо - отговаря Кумали.
- Спиц е агент от елитна група на ЦРУ - продължава заместник-директорът. - Това обяснява защо ви е впечатлил като много умен. Работата му е да преследва терористи.
Мога да си представя страха, изпълнил сърцето на Кумали, сама в бялата къща край старото пристанище: как изведнъж си е спомнила кодираните си разговори с Хиндукуш.
„Работата му е да преследва терористи“.
„В името на Аллах - вероятно се е питала, - кого преследва ЦРУ?“ Нея? Брат ѝ? Била е наясно, че го издирват, но в какво е забъркал нея?
- Смятаме, че разследването на убийството е прикритие - продължава заместник-директорът. - Повод да дойде в Бодрум. Имате ли представа какво разследва в действителност?
- Не - лъже тя. В транскрипцията е отбелязано, че го изрича натъртено.
- Благодаря ви, детектив, помогнахте ни много - казва шефът. - Засега няма да предприемаме нищо. Ще слушаме телефонните разговори на Спиц и ще чакаме. Ще ви дам обаче телефонен номер, директен. Ако чуете нещо, трябва да ми се обадите незабавно. Нали? - казва той, диктува номера и затваря.
С Шепота нарушихме всички правила - погрижихме се обектът да научи истината за мисията. По такъв начин обаче сложихме стръв в капана - Кумали беше детектив и бях готов да заложа всичко, че инстинктивно ще поиска да разследва. Ще поиска да научи повече, страхът ѝ ще я тласне към това, и бях убеден, че може да започне само от едно място - хотелската ми стая.
Едва ли би го направила сама, но вероятно познаваше доста престъпници, които биха влезли там. Моята работа беше да се погрижа всичко да е готово, когато дойдат.
14.
За първи път в професионалния си живот бях на „студено“ - изпълнявах мисия без легенда или прикритие.
Малкият самолет прекоси Йордания и кацна късно сутринта. Минах през граничния контрол без бавене, взех колата си и вместо да подкарам към Бодрум, влязох в град Милас. Зад сградата на общината намерих магазин за фотоапарати, където млада жена взе телефона ми и извади на хартия снимката на родната къща на Кумали в Джеда. В магазина се продаваха и аксесоари за телефони, така че купих нова батерия за боклука, който бях купил в България.
Наблизо намерих магазин за инструменти и купих ръчна дрелка, малък поялник, универсално лепило и още някои дреболии. Хвърлих ги в колата и подкарах към Бодрум. Пристигнах в хотела във времето за обяд, което означаваше, че мениджърът не е там, и веднага се качих в стаята си.