Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Грабнах слушалката и набрах номера.
11.
Шепота отговори почти веднага, но гласът му, дори по-тих от обикновено, беше толкова дрезгав, че съскаше като киселина върху метал - твърде много стрес, твърде малко сън, твърде много разочарования за главата само на един човек.
Казах му каква грешка допускаме, като опитваме да настигнем Сарацина, и обясних какво искам да опитам - без подробности, само в най-общи линии. Слава богу, беше достатъчно опитен, за да не се налага да обяснявам с тебешир пред черната дъска.
Казах, че трябва да задържим прехвърлянето на Кумали и да убедим президента да не бърза с обръщението към нацията.
- Трябва ми време, за да се получи, Дейв - казах му.
Той опита да се засмее.
- Искаш от мен единственото, което нямаме - възрази и отново чух годините в гласа му. - Не можем да отлагаме. Говорих с него преди двайсет минути. Невъзможно е.
Започнах да излагам аргументите си, да го моля и умолявам, а накрая, когато това не доведе доникъде, му казах ядосано, че трябва да ме слуша, защото съм най-добрият агент от своето поколение и - мътните го взели - казвам му, че още имаме шанс! За момент той не отговори, а аз си дадох сметка, че суетата в думите ми, толкова неприсъщи за мен, го е сепнала. Каза ми да чакам.
И се вкопчих в това, буквално и преносно, докато пропадах през турбулентния въздух, а той разговаряше с президента по друг телефон. След няколко минути чух стъпките му по дървения под в домашния му кабинет.
- Говорих с Гроувнър - каза ми. - Той не смята, че ще излезе нещо, не вярва, че ще се получи...
- Боже! - прекъснах го. - Обясни ли му къде сме сбъркали?
- Разбира се, че му обясних - отговори Шепота троснато. - Казах му, че сме яздили в група, като хайка, а е трябвало да сме като бандити, които изчакват влака в засада, за да го оберат. Как ти се струва това? Достатъчно ясно ли е?
- И въпреки това не се съгласи?
- Не ме остави да довърша. Каза, че не вярва да се получи, но също така каза, че вярва в теб. Имаш трийсет и шест часа.
Заля ме облекчение. Още един шанс за спасение, още един шанс за изкупление.
- Благодаря - казах. И наистина бях благодарен.
- Дръж ни в течение. Ако нещата започнат да се разпадат, той иска да го научи незабавно. Обръщението към нацията е написано. Каза, че не иска да слуша за надежди и не иска желаното да замъглява логиката. Ако е лайно, не се опитвай да го лъскаш.
- Добре - отговорих.
- Имаш номера ми, ще ти дам още един, ако се натъкнеш на проблем. На Гроувнър.
Въпреки че паметта ми е добра, не исках да ѝ се доверя, затова извадих мобилния си телефон и записах номера при номерата за бързо набиране, под този на полицията. Все още натисках бутоните, когато Шепота продължи:
- Добре. Значи разполагаме с трийсет и шест часа и идея за план. Сега трябва да го изработим с детайли. Коя е първата стъпка?
- Телефонен разговор - отговорих. - Не можем да го направим ние - трябва да прозвучи реалистично. Кой е най-високопоставеният актив, който имаме в турското разузнаване?
Предвид стратегическото значение на страната знаех, че ЦРУ - както и всяка друга сериозна разузнавателна агенция по света - е отделило години, за да отгледа свои агенти в МИТ
Шепота не отговори - карах го да коментира една от най-зорко пазените тайни на страната.
- Дейв? - подканих го.
- Можем да използваме някого - отговори неохотно.
- Кого? — Знаех, че прекалявам, но трябваше да знам с какво разполагам.
- За бога, не ме питай това.
- Кого?
- МИТ имат двама заместник-директори - отговори той накрая. - Единият е отраснал с „Уолмарт“, но предпочита „Гучи“, ясно ли ти е?
- Мамка му! Заместник-директор!? - отвърнах стъписано. Въпреки годините, прекарани в Дивизията, все още се стрясках от мащабите на предателството в секретния свят. - Няма да му хареса да направи каквото искаме - отбелязах.
- Няма да има избор. Ще го заплаша, че ще го издам на правителството му. В Турция може би още бесят националните предатели. Чакам подробностите. - Чух шумолене на хартия - готвеше се да записва.
Когато свърших, той прочете точките една по една, но се оказа, че не просто ги е записал - беше ги подобрил и редактирал в движение, така че още веднъж благодарих на Бог, че имам такъв страхотен водещ офицер.
- А сега какво? - попита той. - Да му се обадя и да го накарам да го направи?