Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— И аз мога да играя на дама, сър — каза със смях лейди Джейн. — По-рано играех с татко и с мис Кроли, нали, мистър Кроли?
— И лейди Джейн знае играта, към която заявявате, че имате такава голяма слабост, сър — каза надменно Пит.
— Но тя няма да остане дълго, така че не ще имаме възможност да поиграем. Не, не, по-добре ще е да се върнете към Мъдбъри и да зарадвате мисис Ринсър или пък да отидете с каретата в пасторския дом и да поискате от Бюти да ви даде вечеря. Ще бъде очарован да ви види; той изпитва голяма признателност към вас за това, че пипнахте парите на старата. Ха, ха! Част от тях ще послужат добре, за да се позакърпи имението, след като мене няма да ме има вече.
— Както виждам, сър — каза Пит с по-висок глас, — вашите хора са секли дърветата.
— Да, да, времето е чудесно — отвърна сър Пит, който изведнъж бе оглушал. — Но знаеш, Пит, почнал съм да остарявам. Господ да те благослови и ти самият вече наближаваш петдесетте. Но той се държи още, нали, хубава ми лейди Джейн? Това е последица на богоугодничеството, трезвеността и моралния живот. Погледни мене — скоро ще стана осемдесетгодишен — хе, хе! — и той се разсмя, смръкна емфие, захили се отсреща й и я ощипа по ръката.
Пит още веднъж сведе въпроса до отсечените дървета, но баронът и този път в миг оглуша.
— Доста остарях вече и тази година лумбагото съвсем ме смаза. Едва ли ще карам още дълго, снахо. Лицето ти ми харесва, лейди Джейн. Не съзирам в него онзи проклет кокалест израз на майчиния ти род; и ще ти дам нещо хубаво, миличка, с което да се представиш в двореца. — И той се затътри към един скрин, от който извади малка стара кутийка, съдържаща някои доста хубави скъпоценности. — Вземи това, миличка — каза той. — То принадлежеше на майка ми, а след това на първата лейди Кроли. Чудесни перли — никога не ги дадох на дъщерята на железаря. Разбира се, че не. Вземи ги и бързо ги скрий — каза той, като бутна кутийката в ръката на снаха си и притвори вратата на скрина, когато Хоръкс влезе с подноса и нещата за черпене.
— Какво си дал на жената на Пит? — запита го личността с панделките, след като Пит и лейди Джейн си бяха взели сбогом със стария джентълмен. Това беше мис Хоръкс, дъщерята на лакея — причината на клюките, които се носеха из цялото графство, — дамата, която сега господарствуваше почти напълно в Куинс Кроли.
Възходът и напредването на жената с панделките се наблюдаваха с уплаха от графството и от рода. Панделките си отвориха сметка в местния банков клон; Панделките отидоха на черква с определеното за слугите файтонче, като се ползуваха с изключително право върху него. Освен това прислужниците биваха уволнявани, когато тя пожелаеше това. Шотландецът градинар, който все още се помайваше из имението и много се гордееше със своите топлилници и плодни дървета, изкарваше за семейството си добър доход от градината, като я обработваше и продаваше произведенията им в Саутхамптън. През едно слънчево утро той завари Панделките да ядат прасковите от дърветата край Южната стена и когато възрази срещу това нападение върху собствеността си, господарят му издърпа ушите. Той, жена му, децата му, единствените почтени обитатели на Куинс Кроли, бяха принудени да се изселят, заедно с цялата си покъщнина, като оставиха големия и хубав парк да запустее, а цветните лехи да обраснат с бурени. Розовата градина на клетата лейди Кроли заприлича на най-мрачна пустиня. Само двама или трима прислужници трепереха в старите мрачни помещения за прислугата. Конюшните и постройките бяха празни, затворени и полуразрушени. Сър Пит си живееше самичък и всяка вечер пиянствуваше с Хоръкс, неговият лакей или управител на имението (както сега започнаха да го наричат), и с разпуснатата дама с панделките. Понастоящем всичко беше много различно от времето, когато тя отиваше в Мъдбъри с кабриолета и наричаше дребните търговци «сър». Може би от срам или от ненавист към съседите си старият циник от Куинс Кроли сега почти не излизаше извън портите на имението. Той се караше с пълномощниците си и тормозеше арендаторите си чрез писма. По цял ден се занимаваше със собствената си кореспонденция; адвокатите и управителите на земите, които имаха да вършат с него някаква работа, не можеха да влязат във връзка със стария баронет другояче, освен посредством Панделките, които ги посрещаха при вратата на домакинското помещение, намиращо се до задния вход, откъдето ги пускаха вътре. И тъй всекидневните затруднения на сър Пит се увеличаваха и неприятностите му се умножаваха.