Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Един ден те дойдоха много любезно при Амелия, като й донесоха новина, която бяха уверени, че ще я зарадва — нещо много интересно за техния мил Уилям.
— Какво? Да не би да се прибира в отечеството си? — запита тя със светнали от радост очи.
— О, не, нищо подобно — имали само основание да предполагат, че милият Уилям се готви да се жени — за близка роднина на една много добра приятелка на Амелия — за мис Глорвина О’Дауд, сестрата на сър Майкъл О’Дауд, която била на гости на лейди О’Дауд в Мадрас — много хубава и образована девойка, както казвали всички.
— О! — възкликна Амелия и каза, че била много, много доволна от тази новина. Но тя изрази предположение, че Глорвина навярно не прилича на нейната стара позната, която била много добра… но… новината действително много я зарадвала. И подтиквана от някакъв порив, чието значение не мога да обясня, тя взе Джордж в прегръдките си и го целуна с много голяма нежност. Очите й бяха съвсем влажни, когато пусна детето; и тя не продума почти нищичко през цялата разходка — макар че се чувствуваше тъй доволна.
Глава XXXIX
Една цинична глава
Сега сме длъжни да се върнем за малко при някои стари наши познати от Хампшир, чиито надежди относно имуществото на богатата им роднина се разбиха така жестоко. След като разчиташе да получи тридесет хиляди лири стерлинги от сестра си, за Бют Кроли бе голямо разочарование, когато тя му остави само пет хиляди. И когато от тази сума той изплати собствените си дългове и дълговете на сина си Джим в колежа, за зестра на четирите му грозновати дъщери остана твърде незначителна част. Мисис Бют никога не разбра или най-малкото, никога не си призна до каква степен тираничното й държане беше спомогнало за разорението на съпруга й. Тя се заклеваше и заявяваше, че е направила всичко, което е по силите на една жена. Нейна ли бе грешката, че не притежава качествата на онзи подлизурко и лицемер, племенника й Пит Кроли? Тя му пожелаваше всичкото щастие, което можеше да му донесе злополучно спечеленото богатство. «Поне парите ще останат в семейството — казваше състрадателно тя. — Положително е, миличък, че Пит никога няма да ги изхарчи, защото в Англия не съществува по-голям скъперник от него и той е точно толкова омразен, макар че по друг начин, колкото и онзи разсипник и пропаднал тип, неговият брат Родън.»
Така след първия изблик на ярост и разочарование мисис Бют започна да се приспособява, доколкото това й бе възможно, към новото положение, настъпило вследствие на неосъществените им очаквания, и с всички сили почна да пести и ограничава семейните разходи. Тя учеше дъщерите си как да понасят весело бедността и изнамери хиляди забележителни начини да я прикрива и избягва. Водеше ги на балове и обществени места из околността с похвална енергия. Дори нещо повече — тя посрещаше и забавляваше приятелите си в пасторския дом, като вършеше това много по-често, отколкото преди да се получи наследството на скъпата мис Кроли. От външното й държане никой не можеше да предположи, че семейството е разочаровано в очакванията си, нито пък бе в състояние да отгатне от честото му появяване в обществото как пестят и гладуват вкъщи. Сега момичетата имаха повече дрехи, отколкото по-рано. Постоянно се появяваха на обществените забавления в Уинчестър и Саутхамптън; проникнаха в Каус за състезанията и за увеселенията с лодки, а екипажът им, с коне, взети от плуга, бе постоянно в движение, докато най-после хората започнаха едва ли не да мислят, че четирите сестри са получили голямо наследство от леля си, чието име семейството споменаваше пред обществото само с най-голяма признателност и почит. Не познавам друг вид лъжа, която да се среща по-често в Панаира на суетата от тази; лесно е да се забележи как хората, които си служат с нея, смятат това свое лицемерие за голяма заслуга и си представляват, че са особено добродетелни и заслужават похвала заради това, че успяват да измамят света по отношение на паричните си средства.